Какви са изборите в България в края на 19-ти и в началото на 20-ти век – тази неделя след централната емисия новини

Парламентарните избори са най-актуалната тема в държавата в последните седмици, а резултатите от тях продължават да са обект на дискусии и полемика. Но как започва историята на изборите у нас? През какви етапи преминават те и до колко са били разбираеми за хората, разказват авторът Ванина Недкова и операторът Георги Георгиев тази неделя в „Темата на NOVA”.

Началото на парламентарния живот в страната започва във Велико Търново на 30 септември 1879 г. Поставят го депутатите от Учредителното събрание в първите дни на свободна България. Именно тези депутати са и автори на първите изборни правила, приети два часа преди подписване на Конституцията. Изборът е мажоритарен – гласува се за кандидати от две партии – либерална и консервативна. Печели либералната и така на 21 октомври в центъра на София удря звънецът на Първото Обикновено Народно събрание.

В следващите години предстои създаване на изборни секции с цел вдигане на избирателната активност, правилно конструиране на бюлетините, за да се осигурят максимално  честни избори, а през 1937 г. са признати правата на жените също да дават своя  глас. Предизборните обиколки, машинациите и спорове не са били чужди на тогавашните политици, подозрения към избирателния процес също не липсват. До каква степен обаче изборите от миналото са съпоставими с тези днес?

Гледайте „Избори от миналото” в „Темата на NOVA“ на 11 април, веднага след централната емисия новини.