"Споделяйте, за да не изгърмите"!

Според изнесени данни, психическото здраве на младите хора в България е разклатено. Вчера, неделя – 10-ти април,  в кв. \"Гео Милев\", наркозависим на 29 години прави пореден опит за самоубийство.  Момчето скача от балкона на жилището си на четвъртия етаж, а няколко дни преди това е разпорва корема си, за да се самоубие.

Какви са причините, които могат да доведат до такива действия?

При разминаване в потребностите на човек и възможността те да бъдат задоволени в средата, която той се намира, се стига до такива действия. Много често се прибягва до най-бързото решение, което обикновено е нефункционално и неефективно. Това заяви в студиото на Милен Цветков психологът д-р Надя Матеева.

За да бъде предприето толкова автоагресивно поведение, между родителите и децата няма адекватни модели на комуникация и стратегии за справяне. Ако майката е модел, който показва възможности за справяне, то би следвало и детето да се научи да се справя по някакви различни и адекватни начини от това да се самонараниш, коментира Ваня Овчарова – аналитичен психотерапевт.

Според д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България, българинът е в хронична психосоциална криза и то не от две или пет години. Той поясни, че става дума за масивно изтощаване на ресурс за справяне, както на индивидуално, така и на общностно ниво.

Склонността към депресивна реакция, от една страна, е пряко свързана с намаляването на възможностите на хората да работят, да се издържат, да се хранят.

От друга страна, стои въпросът – имаме ли изобщо модел за справяне с тази ситуация?

Според специалистите в студиото, у нас съществуват такива модели, но те са предимно агресивно-защитни – обиране на банки, или пасивно-защитни – толкова се затваряме и самонараняваме, че се лишаваме от всякаква възможност за конструктивна реализация.

Младите хора няма от къде да вземат конструктивни градивни модели на поведение и общностни структури, в които тези модели да работят системно. Когато атомизацията натисне човек, дори с невероятен интелектуален ресурс, той рухва, защото я няма подкрепящата среда.

Според д-р Пламен Димитров има три начина на спасение от подобни депресивни ситуации. В първия случай, спасението е свързано с това, да разбираш реалността, в която си и тя да те разбира, откликвайки със солидарност. Вторият начин на справяне е свързан с непрекъснатото  учене как да живееш, как да спазваш емоционална хигиена, за да си ефикасен и да имаш различни сфери на компетентност. Третата предпоставка е да имаш партньорство, някой, който да те изслуша и да те разбере. Затова трябва да се научим да бъдем ефективни комуникатори.

Заключението, до което стигнаха специалистите, гостуващи в \"Часът на Милен Цветков\" е    
\"Споделяйте, за да не изгърмите\".