Адаптацията след затвора е нещо, което наистина липсва в България...
Данни от скорошна статистика успяха да разтревожат шефовете на затворите у нас. Според изследването две трети от всички бивши затворници се връщат обратно зад решетките.
Радослав Банчев лежи в Централния софийски затвор за кражба. Тук е от една година, а по-рано изтърпял 6-годишна присъда на същото място. През трите месеца свобода между първото и второто наказание откраднал пари, защото не получил достатъчно за услугата, която извършил – изчукване и боядисване на микробус. Работи като санитар в затворническата болница.
Адаптацията след затвора е нещо, което наистина липсва у нас, признава шефът на главна дирекция изпълнение на Наказанията към правосъдното министерство – Митко Димитров.
\"Действително нямаме такива служби да се грижат за хората\", признава той.
В много страни има такива служби, обикновено към общините. А тук социалните работници в затворите единствено подготвят осъдения за свободата – учат го как да търси жилище, как да кандидатства за работа, как да пише молби. Немалък проблем според Димитров е липсата на задължителен труд – работата като начин на възпитание и стимул за живот се оказва лукс за много затворници, които могат да завидят на санитаря Радослав.
Общата безработица се отразява и тук, разказва Димитров. Разбира се освен всичко - рецидивистите превръщат затвора в свой начин на живот и е много трудно да се превъзпитат, разказаха психолози. И все пак – затворът не е просто наказание, а и начин за поправяне, твърдят те. Служителите на затворите призовават цялото общество и държавата, да направи каквото може, от тук да излизат хора.
Последвайте ни