Когато сутрин стана, без радио не мога

Тя е редактор в сайта NovaNews.bg. Слънчева, идейна, непримирима с навика. Лови с очите си любовни флуиди и отглежда с нежност пеперудите в стомаха си. Миалена Халваджийска е и координатор на проекта „Без радио не мога” – един проект, в който метро и изкуство се събират в пространството на метростанция Вардар.

Той е автор и продуцент на проекта „Без радио не мога”, работи активно по развитието на съвременния танц и театър в България. Освен че е основател на „Информбюро” – асоциацията, която стои зад проекта, Стефан А. Щерев е и съосновател на Номадската танцова академия и на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик”.

„Откраднах ги” за няколко спирки, за да разбера защо без радио не могат...

„Без радио не мога” е...

Стефан: Свободна територия за съвременно изкуство, което е отворено, провокиращо и трениращо ума и сетивата да бъдат еластични във възприятията си.

Миалена: 14-минутна радио програма, която въвлича случайните минувачи в един паралелен свят на свобода и усмивки. В него метростанция Вардар е сцена, а хората на нея са усмихнати, щастливи, безгрижни и небързащи за поредния ангажимент. „Без радио не мога” е опит за разчупване на колективните норми на поведение в публичното пространство, които всички ние съзнателно или не съвсем спазваме.

В какво настроение ви хвана идеята за проекта?

Миалена: Историята, която стои зад идеята за радио пърформанс не е от скоро.  В рамките на петото издание на „Антистатик” немската формация ЛИГНА представи своя радио пиеса, която бе посрещната с огромен интерес от публиката в София. Още тогава беше ясно, че и ние ще направим нещо такова. Така се появи „Без радио не мога”. Нещата обаче няма да приключат дотук. През 2013 г. идеята ще бъде развита в нещо много по-мащабно. Лично на мен Стефан ми се обади изненадващо – просто, защото съм свикнала да работим по-активно през пролетта. Въпреки това и за миг не съм се замисляла дали искам да работим отново заедно и по този проект. Като един почти завършил културолог, проявяващ непрестанно любопитство към сферата на изкуството, нямаше как да кажа „не”.

Стефан: В най-доброто възможно - вдъхновено и зимно. Настроението на артистите, които "Информбюро" покани да участват в проекта също беше такова, дори предполагам още по-творческо.

Каква е връзката между перона и изкуството?

Миалена: За много от хората, с които се срещнахме през първите два дни, когато се случваше „Без радио не мога”, връзка между изкуството и перона не може да има. Въпреки нашите настойчивост и демонстрации някои от минувачите си останаха непреклонни, други пък сякаш размислиха. В крайна сметка, изкуството може да се случва навсякъде – дори и на онези места, които най-малко очакваме. Важното е да държим очите и съзнанието си широко отворени за него, за да не го отблъснем или подминем.

Стефан: Градската среда провокира да се намесим в нея, когато тя ние сложила система за поведение. В метрото нямаме право да правим много неща - да снимаме, да се храним, да вдигаме шум, една особена стерилност -сякаш сме в болнично заведение. Именно тази стерилност ни провокира да застанем на перона и да приканим хората да вземат едно радио от нас и да се впуснат в приключението "Без радио не мога”.

Какви хора се включват в проекта?

Стефан: Поети, радио водещи, журналисти, музиканти, композитори, студенти по специалност "География на градската среда" в Англия, студенти по културология, една интересна група хора, с която работя за пръв път. И мисля, че няма да бъде последен.

Миалена: Желание да съпреживеят тази радио пиеса имат най-различни хора – и малки, и възрастни, и бързащи, и разполагащи сякаш с цялото време на света, и с много багаж, и без никакъв багаж. Срещнахме хора, които смятаха, че вероятно са неподходящи  и трябваше да ги предразположим, да ги накараме да се почувстват сигурни в себе си, да ги уверим, че няма нищо страшно и че в крайна сметка никой не може да се представи зле, защото „Без радио не мога” не е състезание, а нещо, което трябва да донесе удоволствие на всички.

Как реагират случайните минувачи, когато ги каните да станат част от радио пиеса?

Миалена: Повечето се стряскат, особено като чуят, че става въпрос за изкуство, в което ги каним да участват. Хубавото е, че голяма част от младите хора реагираха много въодушевено и прегърнаха идеята. Идваха по няколко пъти, връщаха се с приятели. Като цяло обаче има големи предразсъдъци, свързани с това как и къде трябва да се случват културните събития. Надявам се, че „Без радио не мога”, както и останалите събития от фестивала за изкуство в публичните пространства ще положат основите на една промяна в тази насока.

Стефан: Хората реагират с любопитство и интерес. Досега софийското метро не е предоставяло възможност на нещо да съществува извън контекста на придвижването на негова територия. Този проект нахално навлезе в чужда територия, настани се удобно и основа своето първо селище. Ще бъде трудно след този проект цялата система на софийското метро да отказва да бъде домакин. То вече е част от една добра практика.

Какво е най-спонтанното нещо, което ви се е случило, докато чакате метрото?

Миалена: В рамките на „Без радио не мога” – да прегърна непознатия човек, който стои до мен на пейките. Беше много хубаво. Може би имах късмет, че беше симпатично младо момиче, което не се стресна, а напротив – получи се страхотен разговор, много вдъхновяващ поне за мен. А по принцип –имам много хубави спомени в метрото, но трябва да се поровя в шкафчето със спомени и да изтупам малко праха от тях, за да отговоря.

Стефан: Слувало ми се е, докато чакам метрото в Лондон или Ню Йорк да взема и да се кача на абсолютно различна линия нарочно, за да се озова на непознато място. Наскоро в Хамбург срещнах една жена, която четеше огромна книга с брайлова азбука. Останах очарован от това, което виждах и останах да се возя, докато тя не слезе. После разбрах, че това е последният влак и няма как да се прибера и трябваше да взема такси. Тази ми спонтанност струваше скъпо, но не съжалявам. Станах свидетел на нещо много специално...

На какви честоти сте?

Стефан: Антените ми са настроени за вълните на непрозаичното ежедневие. За мен всеки ден е подарък и всяка случка - опит и асоциации, с които работя. Имам идея следващата година отново с ЛИГНА колектив от Германия да направим по-голям проект и да разширим кръга на хората, с които работим. Върти ни се в главата нещо около тайните и подслушванията, но имаме време да мислим и се надяваме да доведем до успешен край тази идея.

Миалена: На 98.00 – хваща се само на метростанция Вардар. Ексклузивните излъчвания ще продължат на 6 и 8 декември – така че побързайте! След това, ако хванете някоя светлинна хармонична вълна, най-вероятно ще се срещнем някъде.

Автор: Галя Станева