Когато им трябва помощ, героите на нашия репортаж разчитат по-скоро на турците отколкото на българите
Отвеждаме ви на една разходка из баирите на едно невероятно село. Там се преплитат историите на една простреляна църковна камбана, двама бивши граничари и три мобилни оператора. Селото е в България, но по-близо до Турция, а на всеки жител се пада по един храм.
Странджанското село Сливарово се намира отвъд някогашната ни граница с Турция. Стига се трудно, а често не си сигурен къде си – в България или Турция.
Първият ясен знак, че сме пристигнали в българското село Сливарово е, когато получим есемес, че разговорът от Турция до България струва 7 лева. Там няма телефон. Няма и канализация, магазин, училище. Има 120 къщи, а в тях живеят общо 10 души. Пастирът Никола е един от тях. Разказва ни, че не е лесно, но все някак хората трябва да се "спасяват". Ако им се налага да установяват връзка по мобилните си телефони пък се качват на един баир. Точно там откриваме съпругата му Мара. Двамата са бивши граничари.
Когато им трябва помощ, разчитат по-скоро на турците отколкото на българите. На 500 метра са от границата и по-често чуват гласа на мюезина, отколкото звъна на църковната камбана. Но са сигурни в едно – тук е България.
Мара чувства се забравена от България, но милее за нея. Затова като кметски наместник е решила – на всяка населена къща да сложи българско знаме. Така флаговете станали 6.
„Защото България е тук. Тук започва България. Да”, убедена е Мара.
В района на Сливарово има 9 храма или иначе казано – на жител по храм.
Повече за живота в най-малкото село в Странджа и за историята на една простреляна камбана - разберете във видеото.
