Дани Глишев по следите на откритията

Когато репортерът на Нова Данаил Глишев тихо и кротко си е изучавал история в Софийския университет, заровил любопитния си нос в отдавна отминали епохи, надали е подозирал, че години по-късно животът ще го отведе в най-горещите точки на света, пише в. "Преса". На местата, където събитията, които после ще изучават бъдещите историци, се случват на метри от него. Сегашният му вид веднага ще ви подскаже, че е репортер от старата школа. Загорял от излагането на слънце, пълен с енергия от предстоящите задачи и с усмивка като поел дозата си адреналин. Всъщност, както ще се разбере след малко, тенът на гореописания ни герой е от почивката на остров Самотраки. Преди нея сигурно повечето от нас помнят последните му репортажи от Донецк, а и от сваления самолет на Малайзийските авиолинии. 13 години стаж има храбрият репортер, преди да стане част от екипа на Нова ТВ. Помни времената на касетите S-VHS и много добре имитира звука на интернета от църкащи модеми. Оставя по частица от себе си в няколко вестници, кабелни телевизии и радиа. Особено в една вечер през 2003 г., когато в несъществуващото вече радио NET

извежда сам цялата

новогодишна програма

в компанията на малко питие, пакет фъстъци и кротки разговори със самотни хора. Днес ежедневието му е различно. Ако не хвърчи из София, е в някоя от кризисните точки на света. И може би единственият въпрос, с чийто отговор се затруднява, е коя е била най-опасната ситуация, в която е бил до момента.

„Ами не знам, как мога да ти кажа? Когато снайперистът ме е гледал през мерника и си е казал: „Не, този не е от тия!“ И е продължил нататък. Видях как в Киев операторът ми отиде да снима отблизо един човек и ако този човек имаше малко по-лоша реакция, тази снимка нямаше да стане. Аз пък завих зад един хотел и се озовах срещу полицай с дуло срещу мен. Ако първо стреляше, после мислеше, дали това нямаше да е най-опасната ситуация? Миналата година на протестите за парка „Гези“ ни бомбардираха с газ и се бъхтахме като войниците на Самуил, докато стигнем до „Таксим“, защото не виждахме нищо. По нас са стреляли, докато снимаме, имали сме какви ли не премеждия. Но всъщност адреналинът е по-малко, отколкото човек може да си представи. Много съм свикнал с оператора си Десислав Митов. В крайна сметка това е просто работа - ако той не отиде напред, няма кадри, ако аз не отида да видя, няма информация. Имаме си тайна - като изпсуваме 2 пъти, и ни минава всичко“, признава с усмивка репортерът, а после вдига вежди: „Това любопитно ли е за съботния ви брой?“ А после решава да ми разкаже повече за остров Самотраки, където последно е почивал. Мястото имало хубави водопади, но не толкова маслини - „което е интересно!“. Имало повече чинари и планина, висока около 1600 м над морското равнище. От този изолиран гръцки остров, който наричали още Светилището на великите богове, била взета и пренесена в Лувъра оригиналната статуя на богинята на победата Нике. Сега в центъра на селото кротко стояла нейната реплика.

Когато Дани започне да разказва истории, лесно можеш да онемееш. Мисълта му прелита от тема на тема, всяка следваща му е все по-интересна. Забавни са и хобитата на репортера. Едно от тях е

интересът му към

лимериците

- хумористични петостишия, появили се в Ирландия през XVIII в. „В тарикатскокръчмарски стил са и винаги има някакъв главен герой, който очарова с леката си простотийка“, усмихва се той, но и с тъга добавя, че Фейсбук групата, в която преди време участвал, вече не е толкова активна. Нестихващ е интересът му към старите географски карти, самият той е собственик на повече от сто. Първите, които попадат в полезрението му, са на съседката, заслужилата актриса Кунка Баева. Били немско производство - цветни и изключително интересни.

„Харесвам картите от дете. Сигурно не съм единствен, защото с каквито и мъже да заговоря за това, ги намират за нещо наистина вдъхновяващо. Независимо дали ще е някаква суперпроста карта на света, или е никому неизвестна датска карта от началото на XX век на ескимоските поселища по Гренландия. Някои хора имат Гугъл мапс и джипиеси, ние обаче като тръгнем някъде с приятели, винаги

някой вади карта,

слагаме и компас

и започваме да търсим. Това е просто възхита от този начин на информация, от духа на географските открития“, споделя репортерът с блеснали очи. И въпреки че в колекцията му все още няма портулани, представляващи почти безценни копия на римски карти от Средновековието, той не по-малко се радва и на последната си придобивка - прекрасен цветен атлас за средните училища в Прусия от 1850 г., открит в антикварен магазин. Интересите на Глишев не спират дотук. Репортерът колекционира снимки от Първата световна война, освен английски говори френски, полски и руски, издал е книга с любовните писма на известни българи, признава, че обича да се занимава с градинарство и колкото и странно да звучи - да ремонтира покриви. Многостранните си интереси обяснява така: „Някой като е дете - знаеш - хваща една пръчка, тя му става конче, яхва го и му е много забавно. На по-зрели години човек пак иска по някакъв начин да му стане интересно. Пак търси. Освен ако вече не е станал от тези, на които всичко им е ясно и нищо не ги вълнува, защото знаят правилата на играта. Не мога да разбера как си почиват тези хора“, чуди се той. А на въпроса докога ще има енергията и желанието да бъде репортер, директно ми разказва:

„Страшно ми хареса историята, свързана с „Кориере де ла сера“. Когато Симеон II дойде в България, те изпратиха един репортер на 85 години, който взе интервю от него, защото същият бил взел и последното интервю от баща му Борис III, когато е бил 25-годишен. Така че хората дълго време имат желание да работят това, което обичат, а ние следваме най-добрите примери“, завършва той с усмивка, миг след която хуква към следващия си вълнуващ репортаж.