Гледайте интервюто в "Ничия земя"

Годината е 1987. Светът е скован от Студената война. Съветският съюз все още не се е разпаднал, но Перестройката на Горбачов вече е започнала. В София управлява Тодор Живков, а в Рим Стефка Костадинова поставя ненадминатия си и до днес рекорд. Начело на Щатите е Роналд Рейгън, а на Великобритания – Желязната лейди Маргарет Тачър. Точно тази година в класацията за най-богатите хора в света на „Форбс“ за пръв път се появява името Пабло Ескобар. Той не е нито предприемач, нито компютърен гений, нито медиен магнат. Той е наркотрафикант. Най-легендарното име в кокаиновия бизнес и един от първите терористи, които светът познава. За кратко Ескобар дори е член на Конгреса в родната си Колумбия, докато неговият картел „Меделин“ контролира 80% от световния трафик на наркотици. През 1987 той вече е в конфликт с правителството на Колумбия, която е изправена пред кървава гражданска война в името на една цел – екстрадицията на наркотрафиканти в Щатите.

 

„По-добре гроб в Колумбия, отколкото килия в САЩ“, твърди Ескобар и не се спира пред нищо, за да спре прокарването на закона за екстрадиция. Стотици атентати с коли-бомби и десетки хиляди жертви на наркотерора – полицаи и цивилни - са само част от бруталната битка между правителството и Ескобар. Кокаиновият крал на света умира шест години по-късно след безпрецедентно и до днес преследване, в което са включени армия, полиция и агенцията за борба с наркотиците на Щатите ДЕА. Секунди преди да бъде заловен Ескобар говори по телефона със сина си Хуан Пабло.

 

Когато Хуан Пабло се ражда през 1977 година в Меделин, Колумбия, баща му вече е осъществил детската си мечта – да бъде милионер. Пабло Ескобар е израснал в бедност – може би заради това заедно с парите от трафик на кокаин идва и луксът. Екстравагантният лукс. Както във всичко в своя живот – така и тук Ескобар не знае мярка. В пика на своето могъщество Пабло Ескобар е генерирал около 420 милиона долара седмично или около 22 милиарда долара годишно, което го превръща в най-богатия наркобарон и един от най-богатите хора в света изобщо. Митове и легенди се носят за парите му – заравяни в земята и зазиждани в стените на къщи; на месец картелът харчел по 2500 долара само за ластиците, с които опаковали пачките, а около 10% от банкнотите мухлясвали или били изяждани от плъхове. Ескобар просто не знаел какво да прави с толкова много пари. Бъдещият наследник на кокаиновата империя за милиарди израства сред лукса на легендарната „Хасиенда Наполес“, която се простира на 20 квадратни километра.

 

Входът е украсен с истински самолет – същия, с който е контрабандиран първият кокаин. Комплексът разполага с няколко изкуствени езера, хеликоптерна площадка, частно летище и басейни, както и със собствен зоопарк. Пабло Ескобар лично избира най-екзотичните видове в света от енциклопедия за диви животни. Тук има всичко: слонове, хипопотами, тигри, жирафи, зебри... В градината на имението има дори папагал Ара, чиято цена тогава била над 1 милион долара. На този фон бледнеят дори оригиналите на Пикасо, които висят по стените на имението... Всичко обаче свършва, когато любящият му баща се превръща в един от най-бруталните терористи, които светът познава. В опит да избегне есктрадиция в Съединените Американски щати по обвинения в наркотрафик, Пабло Ескобар изправя родната си Колумбия пред кървава гражданска война с хиляди невинни жертви. До навършване на пълнолетие Хуан Пабло оцелява в няколко десетки атентата, насочени лично към него и семейството му, като кола-бомба го лишава от слуха на едното му ухо завинаги. Смъртните заплахи са част от живота му и до днес, когато е сред едва тримата, останали верни на семейството и името Ескобар.

 

Не пропускайте „Ничия земя“ тази събота само по Нова от 18:00 ч.