Социолози: По-евтин ток и обществен транспорт ще намалят смога

Две трети от българите смятат, че ако цената на тока е по-ниска, това ще се отрази върху чистотата на въздуха. Всеки трети поддържа тезата, че ограничаването на автомобилния трафик също е фактор срещу мръсния въздух. Това показва социологическо проучване на агенция „Афис”, проведено между 30 ноември и 4 декември.

Повече от една трета (36%) от жителите на страната усещат влошаване на качеството на въздуха в населеното място, в което живеят. Три пъти по-малко – 12%, констатират подобрение на чистотата на въздуха. За всеки втори няма особена промяна.

Замърсяването силно зависи от степента на урбанизация на конкретното населено място. Чистотата на въздуха се влошава далеч по-малко в селата (15%), докато този дял обхваща 48% от жителите на големите градове (57% в София) и 36% на малките.

Вятър ще разсее опасно мръсния въздух днес

Въздушното замърсяване е по-силен дразнител за хората от по-високите подоходни групи. Например, тези с над 1000 лв. доход на член на домакинството констатират замърсяване в 64% от случаите.

Помолени да посочат две мерки, които биха допринесли най-много за по-чист въздух в тяхното населено място, анкетираните най-често посочват по-ниска цена на електричеството (56%), следвано от намаление на движението с коли (39%), спиране на дим от индустриално производство (23%), домашно отопление с газ (20%). Централното топлоснабдяване, газификацията и електрическото отопление намаляват нуждата от отопление с дърва и въглища.

Протест заради мръсния въздух в София

Другите отговори всъщност са свързани с изброените дотук – по-достъпният обществен транспорт е ефикасна алтернатива на личните автомобили. Вярно е и обратното – по-слабото движение на лични коли в градовете облекчава трафика и ускорява развитието на обществения транспорт.

Отговорите силно зависят от конкретната ситуация в населено място. Специално в групата, при която преобладава оценката за по-силно замърсяване през последните години, проблемът с колите силно се доближава до този с цената на електричеството (съответно 50 и 53%). Това подсказва, че най-силно действащият фактор през последните години е все по-силната доминация на личния автомобил над обществения транспорт.

Може да се обобщи, че от сравнително чист в мащабите на континента въздух в големите градове, градска България достигна до рекорди по замърсеност и причинена от това смъртност в ЕС поради цялостен отказ от активна урбанистична политика.

Подобна абдикация е типична за Източна Европа, така че близко до България се нареждат Унгария, Румъния, Гърция. Чертите й са:

Изравняване на цените на обществения транспорт с тези на индивидуалния, въпреки че масовият транспорт е по-ефективен в енергийно и екологично отношение;

Намаление на линиите на автобусите, трамваите и тролейбусите;

Повишение на цената на електричеството за домакинствата, което тласка към отопление с твърдо гориво;

Отказ от централно топлоснабдяване, следвайки „пазарни“ критерии;

Допускане на неограничен внос на коли „втора ръка“ от страни, в които те са забранени за движение, защото замърсяват;

Отказ от уредба, стимулираща газификацията на градовете;

Растящото социално неравенство, което прави отоплението с ток непосилно за част от населението в градовете.

В тази връзка, опитите в последно време да се ограничат замърсяващите коли чрез общонационални екологични данъци целят по-скоро фискален ефект, отколкото екологичен, защото не са диференцирани съобразно с големината на населеното място. Те всъщност слагат спирачка на междуградската мобилност, която замърсява въздуха за минимум хора, а в същото време не намаляват трафика в градовете.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.