Екип на Nova разкрива тайния свят на добрия старец

Далеч на север е тайнственото царство на един белобрад и щедър старец. През последните часове той буквално спря времето и обиколи всички послушни деца на планетата. Неговата мисия – да обсипе всеки дом с подаръци. Наричат го Свети Николай, Санта Клаус, Дядо Мраз, Папа Ноел или просто Дядо Коледа.

Имало едно време една далечна страна. Отвъд тайнствените ледени гори, в снежните полета на студения север живеел белобрад, усмихнат старец. Всяка година той яхвал своите верни елени и обикалял земното кълбо, за да зарадва с подаръци онези, които са заслужили. Така започва тази коледна приказка - стара колкото света и истинска за всеки от нас, който пази в себе си поне малко от онова невинно детско въображение.

“Мили, Дядо Коледа!“ – започва писмото си 5-годишната Марина Занева, докато в главата си рисува образа на щедрия старец. „Той е с къдрава брада, отгоре с бяло топче на шапката”, разпалено обяснява малкото дете.

Щом листата на дърветата паднат и природата напомни, че идва краят на годината, във всяко кътче на планетата настъпва време за желания. Малките винаги подхождат с повече ентусиазъм. Марина е намислила безкрайно дълъг списък с желания към Дядо Коледа, които накрая синтезира в едно: „Искам възглавничка със сърчице. Такава, за гушкане.“

„Темата на NOVA”: Историята на Рождество и библейската притча за Йосиф и Мария

Следващата спирка в нашата история е на 3 000 километра от България. Приказката за Дядо Коледа оживява в покрайнините на малкото Финландско градче Рованиеми. Там, където денят и нощта продължават по няколко месеца. На ръба на Северния полярен кръг търсим леденото царство на елфите, елените и онзи добрър дядо с големия чувал, пълен с изненади.

Финландската част от обширната област Лапландия е с площ, почти колкото България. Сред безкрайните снежни полета и ледени езера живеят около 200 хиляди души. Северните елени са повече и затова величествените животни основателно се смятат за господари на тези земи. С еленски впряг пресичаме Северния полярен кръг и поемаме към приказните владения на Дядо Коледа. Дълбоко в покритата със пресен сняг лапландска гора изникват красивите дървени къщички, озарени в светлините на празника. Отиваме на едно много специално място – в пощенската станция на Дядо Коледа.

Посреща ни главният елф в пощенския клон. От ранни зори Аули Сихво отваря вратите и приема писма от цял свят. За нея България съвсем не е непозната, тъй като преди много години е била на почивка в Слънчев бряг. Пред червената карта на света Аули поставя червена точка. „Сега вече мога да отбележа мястото на картата, където е България. Или с други думи – тук вече е стъпвал и български крак.“, обяснява елфът.

Аули отговаря за пощенската станция вече 20 години. В свитата на Дядо Коледа е известна като „Бабата Елф“. През ръцете й всяка зима минават писмата на много деца. А всеки от гостите в царството на Дядо Коледа може да напише своите желания тук на място и да получи автентичен печат от пощенския клон. „Хората, които имат шанса да дойдат при мен винаги са усмихнати. Дори възрастните тук стават деца. Като видят пощата, нас, елфите.“, разказва Аули.

Сметките показват, че всяка година тук се обработват по над половин милион писма. Сега, разбира се, е най-натовареното време. Докато се разхождаме из пощенската станция, Аули разказва: „Дядо Коледа също получава подаръци. И то много. Тук пазим някои от тях. Ето например този комплект за бръснене. Много красиви картички от цял свят. А това тук са биберони. Някои малки деца трудно се отказват от бибероните. Вярва се, че ако дадем биберона на малко еленче или малко елфче, бебето ще го забрави по-лесно. Затова хората ни ги изпращат или ги носят.“

Всяка отделна държава има запазено място на огромната стена в пощата. В българската секция също има писма - последните, които са получени от нашата страна. „Четем ги всичките. Всяко едно писмо минава през нас. Когато видим, че детето желае определено нещо, тогава изпращаме тайно съобщение на мама и тате. И с тях решаваме как точно да изпълним желанието.“ – разкрива тайната Аули.

Сред малките дървени постройки се извисява висок дворец, където Дядо Коледа приема посетители. Старецът откровено обяснява, че всяка година прелита над България. Докато чете писмото на малката Марина, той допълва, че подарък получава всеки, който е бил добър през годината. „С помощта на елфите наблюдавам всяко дете. Имам елфи, които следят децата по цял свят, дори и в България.“ – разкрива пред камерата на Nova Дядо Коледа.

Щедрият дядо разбулва и тайната, с която за часове обикаля целия свят: „Това е моята малка магия. Забавям въртенето на Земята и спирам времето. Затова на Коледа, докато децата чакат подаръците, денят винаги е мнооого дълъг.“

Коледна магия. Само така Дядо Коледа би могъл да остави подарък на над 2 милиарда деца по света. Да навърти с шейната си за едно денонощие милиони километри. Ако нямаше магия, старецът и неговите елени трябваше да летят с космическата скорост от 10 милиона километра в час и да теглят тежка шейна с около 1 милион тона подаръци.

Симпатичният дядка, който живее в главите ни днес обаче има дълга история. Негов първообраз е щедрият епископ на град Мира Свети Николай Чудотворец, живял на брега на Средиземно море през 3-4 век. С него идва и традицията да се дават подаръци на децата. Коледното дръвче пък става част от празника за първи път в Германия, където вярвали, че в него живее добрият дух на гората.

Обичаите прелитат океана и стъпват в Северна Америка, пренесени от холандските заселници, които наричат добрия дядо „Синтерклаас“. Така е появява и названието „Санта Клаус“. „Дори самото изговаряне „Свети Николас“, на английски разговорен език започва да звучи като „Санта Клаус“.“, обяснява докторът по етнология и заместник директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново Миглена Петкова.

В началото на 19 век американците рецитират популярното стихче „Нощта преди Коледа“, в което Санта Клаус влиза в дома през комина и оставя подаръци. Сто години по-късно, с илюстрацията на карикатуриста Томас Наст се ражда образът на днешния дебеличък и весел дядо. Миглена Петкова допълва: „В Нюйоркските вестници художниците започват да рисуват фигурката на белобрад старец, с чувал с подаръци. А в детските книжки е изобразен като дядото, който пъха подаръци в чорапчетата на децата.“

Обратно в Лапландия обаче старите книги шепнат страшни истории. Според местна легенда коледният човек е бил злобно и страшно създание, което е бродело из горите. Хората са се опитвали да го изгонят с помощта на различни ритуали. През вековете демонът, който е изнудвал хората за подаръци, за да не плаши децата, постепенно потъва в забрава за сметка на добрия старец. А от приказните илюстрации на Томас Наст постепенно се налага вярването, че Дядо Коледа живее отвъд полярния кръг, заедно с елените и елфите. Самият той споделя: „Работилницата ми е много секретно място в планината Корватунтури. Освен мен, елфите и елените, никой друг не е стъпвал там. В Корватунтури пазим тайната на Коледа. Погледнато отдалече мястото прилича на две големи уши, с които чувам всичко по целия свят.

В България добрият и щедър старец идва по време на Руско-Турската освободителна война, разказва етнологът Меглена Петкова: „Даже има записани спомени на българските опълченци, които са се учудвали какво представлява тази коледна елха. Която е била украсена. До този момент у нас не е имало традиция да се украсяват вечно-зелени дръвчета.“

Независимо от кой край на света идват, историите за добрия старец носят една единствена поука. Ако сме добри - ще бъдем възнаградени. А от двореца си в Лапландия Дядо Коледа напомня: Моите елфи ви наблюдават и в този момент. Не забравяйте винаги да бъдете добри. А тази Коледа голяма част от подаръците са книжки. Защото е важно да четете книги. А не да стоите пред таблета или компютъра.“

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си