От век и половина в храм „Свети Никола“ в Черноморец се случват чудеса

Страстната седмица в Черноморец - усещане за мир, красота и мистика. Защото едно от най-митичните места по родното Черноморие се оказва именно храмът „Свети Никола“, построен върху древно светилище край морето. 

Вече век и половина в созополското градче Черноморец не спират да се случват чудеса, те продължават и до днес. Според местните жители заслуги затова има точно светията свети Никола Мириклийски, чието име в миналото носело и селището. А днес храм "Свети Никола" край морето е превърнат в райска градина от домакинът му отец Стилиян. И тази година святото място привлича жители и гости на града, десетки чужденци.

"Аз съм много доволен, че тук идват не само сега, както в случая, украинци, но и руснаци. И едните, и другите са наши братя и така се черкуват, живеят в разбирателство. И хубаво е да бъде така защото една от мисията на църквата е да се моли за мир. И всяка една служба започва с призив за мир и завършва с призив за мир", каза отец Стилиян. 

Легендите разказват, че храмът "Свети Никола" е построен върху светилище през 1858-ма година, което и до днес се вижда върху на камък на дверите. А легендата започва от силна морска буря в созополския залив.

"Легендата казва че група моряци, които са се спасили след буря в морето, са доплували тук и са донесли със себе си една икона на свети Никола. Това е традиция, която от векове се спазва и тази икона ние пазим в църквата. Моряците я оставят тук, заминават си, но местното население вижда в това знак, поличба. Направили тази църква като еднокорабна базилика, тя е символ на кораба на спасението, на Ной, на сасението на човешката душа и живота на местното население се е въртял около тази църква", разказа още отец Стилиян.

Чудесата не спират дотук. През 1995 г., когато църквата изгаря, в пламъците оцелели само чудотворната икона на светеца покровител, един резбован дървен кръст с обков и напрестолно Евангелие. Чудо било, че металът се стопил, но дървото оцеляло.

"Въпреки този катаклизъм, иконата остава, оцелява. Едно непрестолно Евангелие също оцелява, и заедно с един кръст са като символ на това, че понякога Бог допуска такива неща да се случват. И може да промени физичните закони. Ето, металът ви казвам се топи, а дървото оцелява, това си е чудо", добавя отецът.

Отец Стилиян разказва как храмът е реставриран през 2000 г., а по-късно се сдобива с нов иконостас и камбанария. Съща така зад храма се намира лековито сладководно аязмо. 

"Сляпородено момче си измило очите на някакво изворче и прогледнало. Пък аз знам, че по принцип легендите са създадени, за да предават информация във времето. И ето че информацията ни подсказа за това прекрасно аязмо, което ние го възстановихме по руините, които също открихме тогава", разкри свещеникът.

Отец Стилиян успява да превърне двора на крайбрежния храм миниатюрно копие на райската градина, в която днес виреят близо 5000 вида растения от цял свят.

"Единственото нещо, което останало на човек, след като бил изгонен от Рая, са цветята. Затова толкова много ни харесват и тъжим по цветята. Това е нашият изгубен Рай. Търсенето на Бог и Светлината добрият отец определя като блаженство. А влизането в църквата е срещата ни с Бога. Бога пък - нашето спасение. А какво по-хубаво от райска градина за среща със Спасителя", споделя ни свещеника.

"Хиляди са вече. Просто аз се чудя къде да намеря място, ако ми донесат някой нов вид да засея.  Но по принцип се постарах в градината  да има всички растения, които са описани в Библията. Имат някакво символично значение, аз ги имам тук в градината като символ на различни събития. Да кажем момината сълза, това е цветето на Мария Магдалена, така се говори, която проливала сълзи по Христос, измила нозете му с тях. Райската ябълка е тук, тръненият венец, покрай който минават всички, оригиналният трънен венец. Имаме лозата, символ на Христос, розата...
В двора живеят няколко видя японски вишни, магнолии, кипариси, така наречената „крепитетия японика”, от времето на динозаврите, върби и няколко вида индийски люляци.Сред видовете е камфорово дърво, дървото на Възкресението, храсти, цветя, билки и треви, куп студоиздържливи растения, които се събуждат всяка пролет. В Райската градина очаквано има и животни, присъстващи в библейските текстове. На пръв поглед десетки костенурки на всякаква възраст", разказва отецът.

А слънцето сякаш не се скрива над храм "Свети Никола", тук времето е спряло, а атмосферата е не просто празнична, а магична.

"Хората тук се преобразяват. Стават наистина добри. Всичко онова, което навън ги е карало да бъдат лоши хора, тук, в Божия дом, те се смиряват, това е най-важното. И търсейки Бога, започват своето преобразяване. И аз сега в тези светли празници виждам как всички се преобразяват. Като кажа „Христос Възкресе”, виждам лицата на хората, виждам усмивките, виждам радостта, това което до сега го е нямало. Ние го чакахме, надеждата.Те са три - надежда, вяра и любов. Любовта разбира се е най-голямата, това е Божията любов, която е над всички нас. Ние сме родени от любов и за любов говорим, защото Бог е любов", казва отец Стилиян.

Репортер: Елена Танева

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.