Те се извисяват на около 250 метра над Искър с туловище, прорязано от дълбоки пещери

Всеки, пътувал с влак през Искърското дефиле, е забелязал малката къщичка, кацнала високо в скалите над реката. Изграденият през 1938 година заслон „Орлово гнездо” е сред символите на българския алпинизъм, а страховитите остри зъбери в тази част на Врачанския Балкан маркират едно от най-забележителните кътчета в България. Тази събота в „Дотам и обратно” Ники Василковски ни отвежда до известните Лакатнишките скали. Наричат ги и Милановските скали, защото географски са в землището на село Миланово. Извисяват се на около 250 метра над Искър с туловище, прорязано от дълбоки пещери.

„Дотам и обратно”: 160-годишен часовник движи ритъма на живота в Лудогорието

От карстовия извор „Житолюб” тръгваме нагоре по най-популярния маршрут в района - добре обозначена пътека, която обхожда интересните точки в масива и се изкачва догоре в рамките на час.

За спелеолозите тези скали са необятно съкровище от прорези, ниши, дупки и дълбоки тунели. Една от отбивките по маршрута предлага възможност да погледнем набързо в земните недра. Пред нас е „Темната дупка“.

Ако не познаваме мястото, бихме предположили, че тя е сравнително плитка. Пред нас обаче е една от най-дългите пещери в Стара планина. Влизането вътре без помощта на пещерняци и специализирано оборудване е опасно. Все пак можем да надникнем дотам, докъдето успява да проникне и слънцето.

Подземните реки са изкопали над 8 километра сложна система от галерии и тунели, разположени на 4 нива. Пещерата е богата на живот – още през 1912 година тук е изследвана колонията прилепи. Цялото това богатство обаче засега е достъпно само за спелеолозите.

Нагоре пътеката се движи с лек наклон в западна посока в подножието на скалите. Целта е да заобиколим масива, на който е изградена малката къщичка „Орлово гнездо”. От заслона пътеката се ниже сред рехава млада гора. Късната есен е покрила всичко в пепеляви цветове, а ветровете вече са обрулили шумата от дърветата. Излизаме на открит участък с поредната зашеметяваща гледка към дефилето.

„Дотам и обратно”: Чаирските езера в Родопите

В горещите месеци жегата прави ходенето уморително. Ноемврийското слънце е далеч по-снизходително и лека полека, в прегръдките на скалите, внимателно напредваме към върха. Минаваме и през интересен процеп, който допринася за приключенския характер на разходката.
След малко повече от час ходене вече вървим по „покрива” на Аржишкио или Осиковскио камик. Така хората по дефилето са наричали величествения скален масив, преди край реката да затрополят влаковете на днешната железница. По-късно на Лакатнишките скали се появява монументът с петолъчката „Септемврийци”. Построен е на 650 метра надморска височина в памет на четирима въстаници, разстреляни и хвърлени от скалата през есента на 1923 година.

По целия път гледките са зашеметяващи. Тук при паметникът обаче, е „черешката на тортата”. Колкото и бездушен да е човек, няма как да не остане с отворена уста. Цялото Искърско дефиле е в краката ни.

„Дотам и обратно”: „Сватбуването” или жестоките боеве на елените лопатари (ВИДЕО)

Под нас вятърът, слънцето и водата за изрисували внушителни скални пирамиди и кули. На дъното на страховитата пропаст тече реката, покрай нея криволичат ЖП линията и автомобилното шосе през дефилето. Пейзажът отсреща оживява с гарата и къщите по стръмния склон на село Гара Лакатник. Погледът стига далече в полите на Голема планина и връх Издремец.