Писателят и главен редактор разказва за писателската си кариера, за работата си като главен редактор на едно от най-големите издателства и за тенденцията да се търси все повече българска литература у нас

През 1997 г. мечтата за Америка отвежда Захари Карабашлиев отвъд Океана. Тогава е на 26 и не говори добре английски. Намирането на работа е трудно, писателската кариера - почти невъзможна, а предизвикателствата са не само за него, но и за семейството му. Той винаги е искал да отиде, но не и да остане там. Желанието му е да изживее свободата, с която я свързва, след което да се върне в България.

„Да отидем там с малката ни дъщеря, със семейство с малка дъщеря, и да живееш там. Беше въпрос на оцеляване, да оцелееш във всеки момент. Работих по две-три работи едновременно. Сутрин ходех в библиотека като тази да уча английски. Вечер работех в една будка, в която бях диспечер на камиони. Беше много тежко“, връща се в спомените си писателят.

В „Успехът: Forbes по NOVA” Алек Алексиев за българското кино като кауза и бизнес

Още докато живее там, пише първия си роман – „18% сиво“, който е издаден в България, САЩ и още 5 държави. През 2020 г. историята е филмирана. Днес Карабашлиев има 4 романа, автор е на пиеси и сценарии и е сред най-четените писатели в България. Той е част от нарастващата тенденция да се търси повече българска литература.

„Това са процеси, които не можеш да насилиш, не можеш да накараш някого да чете български автори. Не, то ще стане от това, че авторите са осъзнали важността да пишат на важна за нас, българите, тематика. А важно ли е за теб, като българин, тя твърде вероятно е важна и за останалия свят. Защото голямата тайна е, че ние сме 99.99 % едни и същи. Това, което вълнува един американец от Уест Вирджиния, вълнува и някой българин от Вълчи Дол“, разкрива Карабашлиев.

След 17 години живот в Щатите, през 2014 г. Захари Карабашлиев се завръща в България. Освен писател, той е и главен редактор на едно от най-големите издателства у нас. За него във времето на изкуствения интелект и липсата на всякакво съдържание, ролята му в издателството е на гарант на автора и написаното.

Автентичността и емоциите на написаното са ключови за всяка книга, но някои истории се пишат по-трудно. Последният роман на Карабашлиев „Рана” разказва за Първата световна война, но самият автор имал колебания по време на писането.

В „Успехът: Forbes по NOVA” Димитър Димитров за бизнеса с интелигентни иновации и решения

„И си казвам: Но, Захари, ти ще пишеш книга за война. В Европа не е имало война от 70 години, ако изключим тази в Бивша Югославия. Кой ще ги чете тези неща? Когато я пишех, вече започна войната в Украйна. И аз бях: о, Захари, сега има истинска война. Ти си тръгнал да пишеш за война, която се случва преди 100 години в България. Пак няма смисъл. Но тя излезе по-силна от мен и просто тази история искаше да бъде написана“, разкрива колебанията си за темата на последната си творба авторът.

„Война не трябва да се допуска на никаква цена. Просто на никаква. Не може и няма как да има война. Ако ние това се разберем в този свят, че всеки конфликт трябва да се разрешава без война, ние ще сме на качествено много различно равнище на хуманност и развитие“, е категоричното мнение на Захари и разбирането му, че трябва да пише и напомня за вечните ценности на любов, състрадание и хуманност.

Какъв е пътят към успеха за писателя и колко са важни провалите?

„Пътят към успеха е винаги свързан с вяра, която трябва да имаш. Успехът е функция на вярата. Нямаш ли вяра, не можеш да постигнеш успех. Това, което често се смята за неуспех, всъщност е по-голям успех, отколкото можеш да си представиш. Едно от най-неуспешните начинания, Априлското въстание, то завърша с невероятен провал. Какво се случва обаче? Това довежда до Освобождението на България. Т.е. всеки провал е стъпка по пътя към по-големия успех“, разсъждава за успехите и провалите писателят.

Очаквайте поредицата „Успехът: Forbes по NOVA” всяка събота в „Събуди се“ по NOVA

Редактор: Райна Аврамова