Фотографията разкрива последиците от глобалното затопляне

„Синьото топче“ е първата фотография, на която се вижда цялата Земя. Тя е и единствената подобна снимка, правена някога от човек. 50 години по-късно нови изображения на планетата обаче разкриват видими промени по земната повърхност.

🌍 Първият цялостен поглед към Земята

„Ще ви кажа нещо: ако някога е имало нещо, което да изглежда крехко и синьо в Космоса, това е Земята точно сега“, споделя астронавтът Харисън Шмит, докато мисията „Аполо 17“ се носи към Луната. На 7 декември 1972 г. човечеството за пръв път зърва планетата като едно цяло. Именно в този момент е направена и снимката „Синьото топче“ – фотография, която променя начина, по който възприемаме света.

„Виждам светлините на Южна Калифорния, Боб“, казва Шмит на наземния контрол около час и половина след началото на полета. „Създадените от човека светлини на Земята се конкурирта с небесните“, допълва той.

🚀 Поглед от „Аполо 17“

Екипажът на „Аполо 17“ – командирът Юджийн Сърнън, пилотът на командния модул Роналд Еванс и пилотът на лунния модул Харисън „Джак“ Шмит – наблюдават как домът им се отдалечава, докато се отправят към последната пилотирана мисия до Луната. Обръщайки поглед назад към Земята, Сърнън заявява: „Облаците изглеждат много артистични, много живописни. Някои се въртят по часовниковата стрелка… но изглеждат… много тънки, така че можеш… да видиш през тях сините води отдолу“.

🌌 Планетата без граници

„Синьото топче” и до днес остава непреходен образ на красотата, но и на уязвимостта на нашата планета, носеща се в безкрайността на Вселената, в която засега не сме открили други признаци на живот. Но Земята също е планета на големи промени. Тектоничните движения, които разместват континентите, са твърде бавни, за да ги забележим с просто око. Друга сила обаче – самото човечество, преобразява планетата с темпо, което можем да видим. Урбанизацията, обезлесяването, замърсяването и емисиите на парникови газове променят облика на Земята.

Как се е променило „Синьото топче“ за изминалите 50 години от направата на тази емблематична снимка? Първите изображения на „Синьото топче“ са направени от екипажа на „Аполо 17”, който си подава фотоапарата – ръчна аналогова камера Hasselblad 500 EL, заредена със 70-милиметрова лента Kodak – пленени от гледката на Земята от Космоса. Снимката е направена на височина от около 29 000 километра (18 000 мили), докато Слънцето осветява планетата зад космическия кораб.

📷 От аналогова камера до сателити на милион мили

При предишни мисии на „Аполо“ Земята е била заснемана частично скрита в сянка. Изключително популярната снимка Earthrise („Изгревът на Земята”), например, показва как планетата изгрява зад Луната. До този момент нашият поглед към нея е фрагментиран, без реално да можем да си представим Земята в нейната цялост. Изведнъж, огряна от слънчевата светлина, планетата се разкрива като красива, сияеща синя сфера — пълна с живот и сама в безкрая на Космоса. Затова се смята, че Blue Marble („Синьото топче”) е оказала по-голямо влияние върху човечеството от всяка друга снимка в историята.

Фотографията разкрива гледка към Земята от района на Средиземно море до Южния полюс на Антарктида. Гъсти облаци покриват Южното полукълбо, а почти цялото крайбрежие на Африка се вижда ясно. НАСА официално приписва заслугата за снимката на целия екипаж. Може би никога няма да разберем кой точно я е направил, но днес тя се смята за една от най-възпроизвежданите фотографии на всички времена.

❄️ Топящият се лед и разширяващата се пустиня

В 07:39 по Гринуич на 7 декември 2022 г. — точно 50 години след като е направена оригиналната снимка — ново "Синьо топче" беше заснето от сателит, намиращ се на разстояние от един милион мили. Този път серия от 12 фотографии, направени през 15 минути, разкрива забележими промени в повърхността на нашата планета — резултат от 50 години глобално затопляне.

За този половин век една от най-фрапиращите разлики е видимото намаляване на антарктическата ледена покривка. „Може да се види как се свива криосферата — ледената покривка и загубата на сняг“, казват експерти, според които това е основен индикатор за климатичните промени.

Също така Сахара се е разширила, а дъждовната гора се отдръпва все по на юг. Изследвания показват, че дървесната покривка в обширния район Сахел, който граничи със Сахара, е в значителен упадък. „Основното, което се вижда на [новото] изображение, е обезлесяването и загубата на растителност“, тъй като земната повърхност преминава от зеленина към пустиня.

🔥 Светлини, пожари и човешко присъствие

Снимките са от земната полихроматична камера за изображения на НАСА, която от 2015 г. насам заснема осветената от слънцето страна на Земята между 13 и 22 пъти на ден. Сателитът е разположен в първата точка на Лагранж – точка на равновесие между Слънцето и Земята, на разстояние от около един милион мили (1.6 милиона км) от Земята.

От средата на април до средата на октомври се прави по една снимка на Земята приблизително на всеки час, а през останалата част от годината – на всеки два часа, обяснява Александър Маршак, главен учен на мисията на сателита DSCOVR (Deep Space Climate Observatory), който носи камерата на борда си.

„По повод 50-годишнината от „Синьото топче” решихме да направим същите снимки на интервали от 15 минути. Така, за 15 минути [Земята] се завърта с около 100 км (62 мили)“, казва Маршак. И благодарение на напредъка в технологиите, добавя той, „можем да виждаме същите изображения, но с много по-добро качество“, дори от разстояние от един милион мили.

🌿 Данни от Космоса

„Извличаме данни за количеството листна маса на Земята. И не само това – но и за количеството листа, които са директно осветени от Слънцето“, обяснява Маршак. Тези данни, комбинирани с наблюдения на цвета на океанската повърхност, позволяват на учените да определят нивото на фотосинтетична активност на планетата.

Сред останалите промени, настъпили от първата снимка на цялата Земя преди 50 години, е и мащабът на човешкото развитие и дейност върху земната повърхност. Въпреки че това не се вижда в дневните снимки, други сателити следят светлините, видими от тъмната страна на планетата. Те показват драматично разрастване на урбанизацията по континентите, както и интензивна корабоплавателна активност в океаните. Пожари също така осветяват обширни области през нощта, като честотата им се е удвоила само за последните 20 години.

💫 Ефектът на глобалната перспектива

През 1972 г. „Синьото топче” предизвика масово преосмисляне на нашето място във Вселената. Астронавтите, които гледат Земята от космоса, съобщават за дълбоко чувство на възхита, усещане за свързаност и екологично съзнание, както и за преживяване на себенадминаване. Това преживяване се нарича overview effect (ефект на глобалната перспектива).

В абсолютния безкрай на Космоса, красотата на Земята може да бъде поразителна. Това чувство на интензивна възхита води до фундаментална промяна в мисленето – своеобразна когнитивна пренастройка, известна още като „нужда от приспособяване“, докато човекът се опитва да осмисли новата възприятелна информация.

„Най-важното са хората. А също така и околната среда и екологията, от които зависи съществуването на тази Земя“, посочват учените.

Според експерти, ефектът на глобалната перспектива е траен и по-силен от други форми на възхищение. За пръв път „Синьото топче” даде възможност на цялото човечество да изпита това преживяване, макар и частично. Всъщност, изследвания показват, че може да изпиташ ефекта дори здраво стъпил на земята.

🧠 От възхита до осъзнаване

Подобно на Earthrise, снимката „Синьото топче” се превърна в символ на екологичното движение. Тя показа планета, която се нуждае от грижа и отговорност на глобално ниво. Фотографията  беше използвана за илюстриране на хипотезата на Гая, разработена през 60-те и 70-те години, която предполага, че Земята и нейните биологични системи действат като едно гигантско цяло – жив организъм, съществуващ в деликатен баланс. И макар да е противоречива сред учените, тази теория даде тласък на холистичен подход в науките за Земята.

Снимката се превърна и в символ на единство, тъй като за първи път хората видяха Земята без въображаемите граници, които ни делят на картите

Гледайки снимките Blue Marble от 1972 и 2022 г. една до друга, учените описват  атмосферата на Земята като „неспокойна“. И в двете изображения се виждат облаци, образувани над зелените площи на дъждовните гори, показвайки неразривната връзка между горите и дъжда. „Ако погледнете Централна Африка, ще видите, че по-голямата част от облаците, особено на по-ранната снимка, са на петна – това показва гръмотевични бури. Докато по на север, над Сахара, няма никакви облаци“, обясняват те.

Но има и „огромна фундаментална разлика“ между двете снимки. „Едната е заснета от човек — а другата не. Няма същото въздействие. И това е именно защото няма човек там“, посочват експертите. „Колкото и да си мислим, че сателитите са наш заместител, знаем, че зад камерата стои човек – и това прави всичко различно. И винаги ще бъде така“, допълват те.

Източник: Би Би Си

Последвайте ни