Робърт Редфорд - наследството на един истински филантроп и еколог, изгубил най-ценното в живота си (СНИМКИ)

Докато целият свят си казва последно „Сбогом” с русокосия колос в кино с очарователна усмивка и сини очи - Робърт Редфорд и отново се обръща към огромното филмово наследство, оставил след себе си, една друга част от неговия живот заслужава да бъде разказана отново. Защото това е историята не само на един истински талант, а също така и на филантроп и еколог. Човек, изгубил много в живота си, дори най-ценното, но останал верен на своето призвание така, както той самият го чувства.

Снимка: Getty Images

     ♦ Екологични каузи

Любовта на Робърт Редфорд към природата започва рано.

Дивите мустанги на Америка

„В един момент разделих живота си между двата си най-големи интереса — изкуството и природата. Израснах с уважение към природата заради това, което се случи с Лос Анджелис. Като дете в края на Втората световна война обичах този град - той беше красив. Въздухът беше чист. А след войната изведнъж се появиха небостъргачи, замърсяване и магистрали. … Чувствах, че градът, който обичах като дете, ми беше отнет. И напуснах това място с тъга“, казва Редфорд на пресконференция в Организацията на обединените нации през 2015 г.

„После открих Сиера Невада и започнах работа в Националния парк "Йосемити". И когато това се случи, станах част от красотата на девствената природа. Тогава реших, че искам това да бъде част от живота ми, каквото и да правя. Искам това да бъде част от живота ми, защото имаше някакво дълбоко духовно въздействие върху мен.“

 В началото на 60-те години на миналия век, когато по време на пътуване с мотоциклет през страната попада на каньона Прово в Юта, той е толкова впечатлен и ободрен от пейзажа, че в крайна сметка се установява в района.

С течение на времето артистите са започват да се идентифицират и да бъдат свързвани с определена кауза: Хари Белафонте - с гражданските права, Пол Нюман - с ядреното разоръжаване, Джейн Фонда - с войната във Виетнам. Редфорд от своя страна допринася за това околната среда да се превърне в проблем за холивудския елит. Днес, сред големите активисти от киноиндустрията, са Фонда, Джулия Луи-Драйфус, Леонардо ди Каприо и други. Самият Ди Каприо определи смъртта на Редфорд като „огромна загуба за нашата общност“.

„Повече от всичко друго, той беше твърд лидер в областта на околната среда“, каза Ди Каприо в понеделник.

През 2013 г. Редфорд се присъедини към тогавашния губернатор Бил Ричардсън, за да създадат Фондацията за защита на дивата природа на Ню Мексико и да се борят с опитите на компания от Розуел, Ню Мексико, и други да убиват коне. На следващата година фондацията постигна споразумение с индианците навахо да управлява хиляди диви коне в резервата и да предотвратява изпращането на животните в кланици.

За Редфорд дивият кон е олицетворение на американския Запад. Неговата застъпническа дейност се осъществяваше и чрез организацията с нестопанска цел „Завръщане към свободата, опазване на дивите коне“ - Return to freedom (RTF). Във вторник fот организацията публикуваха в социалните медии, че са съкрушени от смъртта му.

„Всички загубихме незаменим артист, активист и природозащитник“, каза Неда ДеМайо, основател на RTF. „Робърт Редфорд беше и е емблематично и вдъхновяващо човешко същество, завинаги преплетено с красотата и величието на Запада. Чувствам се много благодарна, че го познавах и че имах неговата подкрепа.“

Редфорд се присъедини към Съвета на директорите на организацията през 2014 г.

"Конeтe мустанг са наистина символични за американския запад", заявява Редфорд. "Просто почувствах, че ако мога да играя някаква роля в защитата на тези коне, ще го направя, и това дойде със "Завръщане към свободата". 

В статия в USA Today Редфорд пише: „Всяко нарушение на законно защитеното им право да живеят свободно е нападение върху принципите на Америка."

По-късно той продуцира документалния филм „Мустангите: Дивите коне на Америка“.

"Америка е домът на коня", казва Редфорд. "Хората идват в Америка, за да намерят свобода, а конят ни помогна да изградим тази свободна нация. Ние, като конна нация, сме в състояние да приложим решения за предизвикателствата, пред които са изправени нашите емблематични диви мустанги", споделя той.

Промяната на климата

Още от малък Редфорд показва интерес към опазването на природата, което оформя доживотния му ангажимент към действията в областта на климата. „Дори на 16-годишна възраст се тревожех, защото виждах какво се случва - пропагандата на петролните компании и лобистите, които наемат, продават идеята, че това ще бъде чудесно за икономиката, чудесно за всички. А аз виждах нещата по различен начин“, казва той във видеоклип от 2010 г. за Съвета за защита на природните ресурси (NRDC). 

Той размишлява върху бедствието с Deepwater Horizon и говори за човешката цена на нефтения разлив - 11 души загинаха при това, което се смята за най-лошия нефтен разлив в историята на САЩ. Редфорд отбелязва, че познава от първа ръка предизвикателствата, пред които са изправени петролните работници.

„Знам какво е, когато работата на човек, собственото му препитание, зависи от това да се придържа към тази позиция и колко е трудно, когато етиката на една компания противоречи на някои от реалните опасности, свързани с нея“, каза той. „Трудно е, защото това е работата, която имаш, и може би е единствената работа, която можеш да имаш.“

Тъй като млад е работел в нефтено находище в Калифорния, опитът му става причина да посвети част от своето дело на климатичните промени, за силното му застъпничество за политики за чиста енергия в Съединените щати. В статия за TIME през 2018 г. той призова политиците да позволят на компаниите за слънчева енергия да съществуват едновременно с комуналните услуги, за да се даде възможност на повече американци да преминат към слънчева енергия на достъпни цени.

„Времето изтича. Прозорецът ни от възможности е тесен. Вярвам, че има истински ограничения за ресурсите на нашата планета, но няма ограничение за човешкото въображение и способността ни да решаваме най-големите предизвикателства на нашето време“, пише той.  

В Юта, където живее през по-голямата част от живота си, той успешно води кампания срещу шестлентова магистрала, предложена да преминава през каньон, както и срещу предложена електроцентрала, работеща с въглища.

Той е съосновател на фондация „Редфорд“ през 2006 г., която има за цел да подкрепя създаването на филми с въздействие върху околната среда, и е бил попечител на NRDC в продължение на три десетилетия. През 2009 г. той е свидетелствал пред Комисията по природни ресурси на Камарата на представителите относно Закона за дивата природа на Ред Рок в Америка, който е призовавал за защита на дивите земи на Юта.

Въпреки, че Редфорд може би се е въздържал да се нарече активист, той е бил силно отдаден на това да се бори за свят, обитаем за всички.

„Ако бързо не се откажем от изкопаемите горива, ще унищожим въздуха, който дишаме, водата, която пием и здравето на нашите деца, внуци и бъдещи поколения“, казва той пред Организацията на обединените нации през 2015 г. „Никоя държава не може да реши тази криза сама. Просто трябва да направим повече.“

Снимка: Getty Images

Щатът Юта

Юта има специално място за Редфорд. Той се бори за запазването на над 1,7 милиона акра пустинна територия в щата, за да я защити от застрояване. Така през 1996 г. тези земи са обявени за защитена зона с президентски указ. Актьорът и първата му съпруга Лола Ван Вагенен дори построяват дома си в Юта сами.

     ♦ Филантропът 

Активизмът на Редфорд се разпростира и върху някои от филмовите му проекти, независимо дали става дума за разследвания на политическата система във „Всички президентски мъже“ и „Кандидатът“, или за драмата „Войната на Милагро Бийнфийлд“, в която местен жител се бори с магнат в областта на недвижимите имоти за контрол над земята си.

Последната му творба е „Тъмни ветрове“, сериал на AMC, чиято премиера е през 2022 г. и е базиран, подобно на „Тъмният вятър“, на художествената литература на Тони Хилърман.

Джон Уирт, шоурънърът на сериала, казва, че „Тъмни ветрове“ не би съществувал без Редфорд, който е бил изпълнителен продуцент и се е появил в малка роля. Уирт казва, че сериалът дава на публиката поглед към общността навахо, като актьори и сценаристи до голяма степен притежават индианска идентичност.

Редфорд „се е стремял да даде на хората шанс да създават изкуство там, където може би не са имали достъп до масови медии.“

Редфорд основава Центъра „Редфорд“ заедно със сина си Джеймс през 2005 г. с цел да подкрепя филммейкъри и разказвачи, които работят по екологични теми.

Част от дейността на Центъра „Редфорд“ включва създаване на документални и късометражни филми, както и предоставяне на финансово спонсорство.

„Сънданс“ и киното

През 1981 г. Редфорд основава Института „Сънданс“ - неправителствена организация, „осигуряваща и запазваща пространство за артистите в киното, театъра, филмовата музика и дигиталните медии, за да създават и да процъфтяват“.

„Сънданс“ е със седалище близо до Парк Сити в щата Юта. 

Всеки януари Институтът организира филмовия фестивал „Сънданс“ в Парк Сити. Той дава възможност за представяне на работата на независими и изгряващи филммейкъри пред световна публика.

Снимка: Getty Images

Институтът също така провежда програми в Съединените щати и в чужбина, за да вдъхновява, свързва и изтъква представители на независимото кино.

След смъртта на Редфорд световноизвестни актьори и режисьори изразиха дълбоки благодарности към звездата за помощта, която е оказвал на независимото кино, всеотдайната му работа в тази посока, вдъхновението и затова, че е прокарал пътя на много творци, белязали историята на киното със своя почерк.

     ♦ Семейството и големите загуби в живота

Робърт Редфорд ще бъде запомнен не само като легенда на Холивуд, но и като семеен човек.

Извън работата си Редфорд и първата му съпруга Лола Ван Вагенен имат четири деца: Скот, Шона, Джеймс и Ейми Редфорд. И губят две от тях.

Дъщерите и внуците му поемат по неговите стъпки като кинематографисти и артисти и сега ще продължат наследството му.

Снимка: Джеймс, Лена, Робърт и Ейми Редфорд, Getty Images

Скот Антъни Редфорд

Редфорд и Ван Вагенен посрещат първото си дете - синът им Скот Антъни Редфорд, на 1 септември 1959 г. Скот неочаквано умира от синдром на внезапната детска смърт на 19 ноември 1959 г. Той е само на 2 месеца и половина.

Актьорът рядко говори публично за Скот. В интервю през ноември 2017 г. Редфорд си спомня за смъртта на първородния си син:

„Бях едва на 21. Жена ми беше на 20. Тъкмо започвахме живота си. Аз тъкмо започвах кариерата си в Ню Йорк“, казва той пред Esquire. „Беше травмиращо. Как това се отразява с времето, не знам. Трябваше да се справим. Трябва да продължиш напред. След това дойдоха и други деца. Но нещо такова никога не изчезва напълно. Вероятно се проявява по разни малки начини, за които дори не си даваш сметка.“

Шона Редфорд (64)

нН 15 ноември 1960 г. се ражда по-голямата си дъщеря, Шона Джийн Редфорд. Тя учи в Университета на Колорадо в Боулдър, където завършва с диплома по изкуства през 1985 г.

През октомври същата година „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че Шона се омъжила за съпруга си Ерик Шлосер в дома на родителите си в Прово Каньон, Юта. Церемонията е извършена от съдия от Върховния съд на щата Юта и бившия кмет на Солт Лейк Сити Тед Уилсън. По-късно Шлосер написва книгата „Fast Food Nation“.

Снимка: Джеймс, Робърт и Шона Редфорд, Getty Images

Двойката имала две деца — Мика и Конър Шлосер.

През 2018 г. Редфорд споделя пред Salt Lake Tribune за оттеглянето си и какво това ще означава за Института „Сънданс“, основан от него през 1981 г. Той посочва, че „Сънданс" ще бъде в ръцете на децата ми“.

„На практика те наследяват това, което започнах, и ще го продължат заедно с моите внуци", споделя актьорът.

Джеймс Редфорд

Вторият син на Редфорд и Ван Вагенен, Дейвид Джеймс „Джейми“ Редфорд, е роден на 5 май 1962 г. Според Salt Lake Tribune Джеймс e израснал в Ню Йорк и прекарвал летата в дома на семейството в Юта.

Като възрастен e диагностициран с първична склерозираща холангитна болест, която засяга черния дроб и жлъчните пътища. Впоследствие Джеймс претърпява две чернодробни трансплантации през 1993 г. 

Снимка: Getty Images

Това го вдъхновява да създаде Института на Джеймс Редфорд за осведомяване относно трансплантациите, чиято цел е да информира обществеността за донорството на органи и тъкани. Той продължава тази мисия през 1999 г. с документалния филм The Kindness of Strangers, който разказва историите на донори и реципиенти на органи.

Джеймс също учи в Университета на Колорадо в Боулдър. Завършва с бакалавърска степен по творческо писане и кино, а след това получава и магистърска степен по литература в Северозападния университет. Тези дипломи стават основа за кариерата му и скоро той съчетава екологичен и социален активизъм с киното, като режисира и продуцира редица документални филми.

Запознава се с бъдещата си съпруга Кайл в Университета в Боулдър и двамата сключват брак през юни 1988 г. Имат две деца — син Дилън и дъщеря Лена, и се преместват в окръг Марин, Калифорния.

През 2016 г. Джеймс казва пред HollywoodChicago.com,че фамилията на баща му му е помогнала в кариерата, но също така е била и предизвикателство:

„Няма как да се отрече, че съм в уникална ситуация. Но мисля, че името, колкото пъти ми е помагало, толкова пъти и е било пречка. В крайна сметка задачата ми е същата, като на всеки друг — да се доказвам чрез работата си."

Джеймс и баща му основават Центъра „Редфорд“ през 2005 г. Неправителствената организация съчетава много от интересите на семейство Редфорд — киното и екологията.

„След години работа за устойчивост и защита на дивата природа, аз и синът ми Джеймс осъзнахме силата на разказването на истории, за да осветлим и да придвижим тези въпроси напред“, казва Редфорд. „Създадохме Центъра „Редфорд“, за да обединим разказването на истории с действия.“

На 16 октомври 2020 г. съпругата на Джеймс, Кайл Редфорд, съобщи в Twitter, че Джеймс е починал от рак на жлъчните пътища в черния дроб в дома им в окръг Марин.

„Джейми почина днес. Съкрушени сме. Той живя красив и значим живот и беше обичан от мнозина“, написа тя. „Ще ни липсва дълбоко."

Salt Lake Tribune съобщава, че ракът на режисьора е бил открит през 2019 г., докато чакал нова чернодробна трансплантация.

Ейми Редфорд (54)

Редфорд и Ван Вагенен посрещат най-малкото си дете, Ейми Харт Редфорд, на 22 октомври 1970 г. Подобно на братята и сестра си, Ейми расте между Ню Йорк и Юта - учи в училище Dalton, а после се премества в Сан Франциско, където изучава театър в Държавния университет в Сан Франциско.

Снимка: Getty Images

Подобно на брат си Джеймс, Ейми е доказателство, че актьорството и киното са дълбоко вкоренени в семейство Редфорд. През 2008 г. тя споделя пред IndieWire за опита си в двете области и посочва баща си като една от най-ранните си вдъхновения:

„Като дете наблюдавах процеса на създаване на филми от баща ми и невероятния екип от хора, които се събираха, за да го осъществят“, казва тя. „Бях привлечена от номадския и творчески живот, който това предполагаше. … До възможността действително да го правя стигнах чрез комбинация от късмет, точен момент и упоритост.“

Ейми прави кариера в киното и режисира пълнометражни филми, телевизионни епизоди и музикални клипове, включително The Guitar (2008) и видеото към „Everyday People“ на Джеф Бъкли (2016). Тя казва пред HuffPost през 2008 г., че да бъдеш жена в доминирана от мъже индустрия е важно по повече от една причина:

„Мисля, че е по-лесно за жените да потискат гласа си. Мисля, че жените по природа имат прекрасни неща за казване, но за да се нагодим към другите, е по-лесно да пренебрегнем своя глас“, споделя тя. „„Дори най-шумните жени са шумни с причина — защото не могат да бъдат чути."

Ейми е омъжена за шотландския фотограф Марк Ман от 2000 до 2004 г. През 2008 г. тя се омъжва за театралния режисьор Мат Огъст само шест седмици преди раждането на първото им дете.

„Всъщност беше по-лесно да реша кога да режисирам филм и да имам бебе, отколкото кога да се омъжа“, казва тя пред Observer.

Двамата имат близнаци. По-късно се развеждат.

След Ню Йорк и Лос Анджелис, Ейми се премества да живее в Солт Лейк Сити, където работи като кинематографист и води подкаст, наречен Scrappy Broads.

Снимка: Getty Images

Робърт Редфорд завинаги ще остане в сърцата на милионите, които са се докоснали неговите образи в киното, неговите филми, неговите екологични каузи и филантропската му дейност. Неговият път е променил към по-добро живота на много негови съмишленици, на хора, повлияни пряко или директно от това, с което се е занимавал. Редфорд е повече от звезда в киното, той е истинска галактика, която успява да освети пътя на безброй хора  и да придаде смисъл на това да бъдеш известна личност и да преобразуваш енергията от любовта на хората в нещо наистина важно и ценно за света.

"Разказвачите разширяват кръгозора ни: ангажират, провокират, вдъхновяват и в крайна сметка ни свързват", казва в свое интервю легендата на киното. Благодарим ти за разказите, мистър Редфорд.