Кой е първият актьор, изиграл ролята на Македонски от „Хъшове” (СНИМКИ)

"Братя, няма що да жалим. Ако ние сме скитници и голтаци, в България нашите бедни братя са хиляди пъти по-зле. Не трябва да се отчайваме. Додето имаме ръце и крака, и кръв в жилите си, и огън в сърцата си, отечеството все има нужда от нас. Ако не днес, то утре ще удари пак часът. Ние трябва пак да сме готови; аз, със старите си кости, пак ще взема байряка, бари още един път да го издигна в битката и да викна: свобода или смърт! — па тогава да ми вземе господ душата."

                                                                                                                     "Хъшове", Иван Вазов

Тези думи на знаменосеца Странджата от драмата „Хъшове” на Иван Вазов са се превърнали в една от емблемите на Освобождението на България. Пиесата е базирана на повестта на народния поет „Немили-недраги” и разказва за живота на българските емигранти във Влашко, които живеят изключително трудно, но продължават да мечтаят и да работят за заветната цел – свободата на българския народ.

Повестта е публикувана за първи път през 1883 г. в списание „Наука“, а по-късно през 1891 г. е включена в „Повести и разкази“. Драмата "Хъшове" е публикувана за пръв път през 1894 година.

Снимка: Първото издание на драмата "Хъшове", официален профил на Къща музей "Иван Вазов" - София

• Образите на редица от ключовите герои са изградени на реални личности. Например, прототип на Странджата е Никола (Нено) Тодоров-Странджата – знаменосец в четата на Филип Тотю. За образа на Бръчков се смята, че е изграден на базата на самия Иван Вазов и на Илия Станчов Бръчков. За прототип на Владиков се смята Иван Владиков. 

•  Един от емблематичните образи в пиесата е този на Спиро Македонски - истински символ на родолюбието, дързък, авантюристичен, смел и героичен, колоритен и всеотдаен. Смята се, че Христо Николов Македонски е прототип на Македонски. Той е един от малцината оцелели от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Отличил се е в боевете по време на Сръбско-турската война и е доживял Освобождението на България.

Снимка: Ръкопис на драмата "Хъшове", официален профил на Къща музей "Иван Вазов" - София

Първият актьор, който влиза в ролята на Македонски, е Иван Попов.

Снимка: Иван Попов в ролята на Македонски от пиесата "Хъшове" на Иван Вазов;
официален профил на Къща музей "Иван Вазов" - София във Facebook

„Вазовите „Хъшове“ се посрещнаха възторжено от столичната публика. Те имаха грамаден морален и материален успех на сцената", споделя актьорът след представлението.

А един от братята на Иван Вазов - Борис Вазов, казва за него: „Големият български актьор Иван Попов беше любимец на поета. Брат ми често ни говореше за таланта на артиста, за неговия пълен хубав глас и за природния му хумор. Ролята на Македонски в „Хъшове“ поетът написа, като имаше предвид качествата на Попов.“

Кой обаче е Иван Попов? 

Иван Попов е не само актьор, но и режисьор, историк, един от основоположниците на българския професионален театър. Има над триста роли на сцената, над 70 пиеси като режисьор, 20 години в Народния театър. Той е единственият наш актьор, оставил толкова богат материал за развитието на българския театър. Неговото петтомно изследване „Миналото на българския театър“ (1933-1960) с над 2000 страници документи и анализи е истинско съкровище и безценен извор за историографията.

Снимка: wikipedia

Роден е на 10 септември 1865 г. в Карлово. Баща му е заможен търговец и читалищен деец. Като дете Иван Попов присъства на най-ранните театрални представления – „Многострадална Геновева“ и „Иванко“, което събужда у него любовта към театралното изкуство. На 13-годишна възраст остава сирак, поради което не може да продължи образованието си. Установява се в Пловдив и постъпва на работа в печатницата на Христо Данов, където се учи за словослагател. Попада сред будни младежи, които през 1881 г. създават професионално печатарско дружество. Ентусиазираните му членове започват да организират вечеринки и подготвят пиеси. На 8 декември 1881 г. се играе първото представление, което преминава при изключителен успех. Това дава основание на пловдивската общественост и на Иван Вазов да заговорят за създаване на постоянна театрална трупа в града. Това се случва през 1883 г.

Иван Попов е редовен член още от първите представления и веднага разкрива своите артистични дарования. През 1885 г. - по време на Сръбско-българската война, напуска работата си в печатницата и се включва като доброволец. През 1887 г. под ръководството на Тодор Краварев и Иван Попов се основава нова трупа – „Пловдивска любителска театрална трупа“. Тя се превръща в основа за изграждането на софийските театрални трупи „Основа“, „Столична драматическа трупа“ и „Сълза и смях“. Иван Попов е сред най-дейните им организатори – участва като артист, режисьор и ръководител. От 1888 г. посвещава целия си живот на театралното изкуство.

Снимка: БТА

През май 1888 г. „Пловдивската любителска театрална трупа“ заминава на турне в София и изнася четири представления с голям успех. Столични общественици настояват трупата да остане в София. Така, заедно с Иван Попов и Васил Кирков, се създава първата столична драматическа трупа „Основа“ под ръководството на Антон Попов и Иван Попов.

През 1904 г. се създава Народният театър, в чийто състав Попов остава до 1924 г. като актьор и помощник-режисьор.

В периода 1921-1922 г. участва в заснемането на първите български филми – „Дяволът в София“ и „Под старото небе“.

През 1924 г. е освободен от Народния театър и през 1925–1926 г. работи в Русенския градски театър, а след това е част от съставите на различни пътуващи театрални трупи. Играе активно до 1931 г., след което се посвещава на театрална публицистика, допринасяйки значително за българския театър.

Актьорът и театърът

За близо 50 години работа на сцената Иван Попов изпълнява над 300 роли.

За ролята на Македонски известният актьор и режисьор Радул Канели казва: „Никой друг от господа актьорите не може да изиграе тази роля. Изпълнението на Иван Попов е образцово, художествено. Артистичният му темперамент, подкрепен от силен творчески инстинкт, го прави ценен артист в нашите народно битови роли. Благодарение на драматичния си импулс той създава своя Македонски, без да е живял в онази епоха, без да го е виждал и без да е черпил сведения за него. Той художествено сътвори една крупна национална фигура в нашата бледа и немощна драма“.

При драматизацията на повестта „Немили-недраги“ Иван Вазов изгражда образа на Македонски, вдъхновен именно от творческите възможности на Иван Попов. Пълното съвпадение между авторовия замисъл и актьорската интерпретация свидетелства за големия талант на Попов като художник превъплътител. В тази роля ясно личи реалистичният метод, който прилага актьорът – една от причините Иван Попов да бъде смятан за основоположник на реалистичните традиции в българския театър.

Режисьорът и театърът

Иван Попов оставя следа и като режисьор – поставя повече от 70 пиеси от български и чужди автори. Той е сред първите режисьори-самоуци, интерпретирал почти всички пиеси на Вазов на сцена.

Наследството на Иван Попов

Иван Попов е единственият наш актьор, оставил толкова богат материал за развитието на българския театър. Неговото петтомно изследване „Миналото на българския театър“ (1933-1960), съдържащо над 2000 страници документи и анализи, е истинско съкровище и безценен извор за историографията. Попов остава в паметта ни не само като актьор и режисьор, но и като историк на българския национален театър.

За своята дългогодишна и значима дейност в българския театър Иван Попов е удостоен с редица отличия и ордени от държавата.

Съвременният Македонски

Безспорно, един от големите български артисти, чието име завинаги ще остане свързано с това на Спиро Македонски от "Хъшове", е на Петър (Чочо) Попйорданов.

10 от най-емблематичните филмови роли на Чочо Попйорданов | © 10-те най
Виж повече: https://t.co/YuMNQBtjKX pic.twitter.com/6zJa4ak9Gp

— 10-те най (@10teBg) May 5, 2020

Той пресъздава своя герой както на театралната сцена, така и в 4-серийния телевизионен игрален филм, като и двете са под режисурата на Александър Морфов.