„Темата на NOVA”: Гора в пламъци (ВИДЕО)

Дните, в които гората изчезва в пламъци – се равняват на десетилетия възстановяване. 338 хиляди декара изгоряла площ през 2025 година. 450 хиляди декара през 2024-а. Това е повече от площта на София и Варна взети заедно. Има ли спасение за гората в пламъци? В „Темата на NOVA” Мартин Керефейски и операторът Любослав Ангелов тръгват към едни от най-критичните и пожароопасни райони, за да проверят дали и как можем да надделеем в битката с огъня.
 
Последните две години са най-тежките за огнеборци, военни, горски и доброволци с огромен ръст на пожарите спрямо предходни периоди. А на фона на все по-горещите лета и на сушата – се оказва, че специализираната техника, която сме придобили, далеч не е достатъчна. Всяко лято чуваме обещания за закупуване на летателни средства за гасене – и всяко лято разчитаме на помощ от чужбина. В същото време човешката небрежност е причина за около 95 процента от пожарите у нас. Губим ли битката с огнената стихия? Имаме ли нужната стратегия, дисциплина и превенция? За да провери, екипът на NOVA тръгва по следите на аварийните екипи, участвали в гасенето на едни от най-мащабните пожари от последните години.

Равносметката след пожарите у нас: Над 100 хиляди декара гори са изпепелени

През 2024 година в село Воден видяхме колко бързо пламъците се превръщат в трагедия. А прогнозата става все по-неблагоприятна. Липсата на валежи, съчетана с опасните горещини води до между 200 и 250 пожара на ден през юли и август на 2024 и 2025 година. Тази пролет институтът ИНСАЙТ разработи карта, която прогнозира риска от горски пожари в Европа. На нея ясно се вижда – в почти цяла Южна България опасността от пожари е изключително висока. А една от традиционно най-горещите точки на страната остава Петрич.
 
„Имало е тежки и леки ситуации, най-мащабните са през изминалите 2 години в Славянка. И пожарът в Пирин миналата година, който е може би най-големият по площ”, обяснява Стефан Шамкалов, който е в „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Петрич.

Според колегата му Николай Тусонджиев, екипите нямат достъп до горящите терени, липсват пътища, а пожарникарите не достигат. „Разполагаме с 5 коли, но имаме един водач. Дори да трябва да отидем два екипа, да тръгнем за произшествие, може в момента да не може да тръгнем и двата екипа едновременно. Това е голям проблем”, казва Тусонджиев.

139 пожара в страната за изминалото денонощие, най-критично е положението край Струмяни

Въпреки това, всички пожарникари в Петрич имат дългогодишен опит в борбата с огъня в природата. Те вече са проверили и подготвили техниката, с която ще гасят горите. „Просеката може да се прави с часове, може и цял ден. Може да направим един километър, но той се прави с много хора, с военни, доброволци. Когато дойде пожароопасният сезон, приготвяме си раници с консерви, с вода, с допълнително дрехи, защото не се знае колко време ще останем горе”, казва още инспектор Тусонджиев. И споделя, че в критична ситуация на терен върху него е падало дърво, без никой да успее да реагира. „Всеки един момент никоя ситуация не се подценява”, категоричен е пожарникарят.
 
Заради опасността често работата на екипите на терен е невъзможна. Трудният релеф и липсата на пътища в планините правят техниката, с която пожарникари, горски и военни разполагат – неизползваема. Така борците с огъня обикновено влизат в гората сами – само с подръчни средства.
 
Сред най-критичните точки е и планината над Струмяни. През миналата година в района изгоря 50-годишна гора. Това е най-големият пожар в България за 21-ви век. „Пожарът започна в ниското и обхвана цялата територия, която се вижда пред нас. Прекарах през месец юли и август над трийсет дни на пожара тук, където се намираме в момента”, разказва инж. Иван Ризов, който е директор на Държавното горско стопанство „Струмяни” в периода 2025-2026 година.

Продължава битката с пламъците, изпепелени са над 150 000 декара 

Ризов си спомня как в нощта на 24 срещу 25 юли 2025 година горски служители и пожарникари цяла нощ безуспешно се борят с вятъра, който пренася пламъците. Още на следващия ден става ясно, че пожарът ще е сериозно предизвикателство. Пожарникари, горски служители, доброволци и военни. В продължение на месец общо 4200 души правят просеки, гасят пламъци, носят вода и координират операцията. 300 пожарни коли и още 100 високопроходими автомобила за гасене опитват да се приближат до най-горещите точки. Мисията обаче освен опасна, в един момент се оказва невъзможна, заради стръмния терен, липсата на пътища и върховия пожар, който прави боровете на факли.
 
Според европейската класификация това е мегапожар, който е непредвидим, тъй като създава собствен климат. И този път спасението идва по въздуха. Българските военно-въздушни сили изпращат военните хеликоптери "Кугър" и Ми-17. Това обаче не е достатъчно, затова се налага България за поредна година да потърси помощ отвън. Така в България пристигат хеликоптери от Словакия, Унгария, Чехия и Румъния, както и два специализирани шведски самолета.

Военните пилоти влизат в битка с огнената стихия: Рекорден брой екипажи ще гасят пожари това лято

В трудния планински терен помощта по въздух е незаменима, казват пожарникарите. Въпреки това, България остава единствената сериозно засегната страна от горски пожари в Европейския съюз, която не разполага със специализирана летателна техника за гасене. „Ползваме на чужди държави техника. Самолетите - те отиват и пълнят вода за тридесет минути от язовир "Доспат", кацат и гасят на планина Славянка. Това няма с какво друго нещо да се направи за толкова време. Този автомобил не може да слезе до пожара за същото време, за да напълни вода”, обяснява инспектор Николай Тусонджиев от Петрич.

Главен  комисар Александър Джартов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, обяснява, че страната ни разчита на шест хеликоптера от Военновъздушните сили, а може да привличаме и летателна техника по механизма за гражданска защита на ЕС. „Към този момент не се очаква да придобием такива средства предвид и ситуацията с бюджета на държавата. Винаги имаме нужда, защото това, което показват пожарите, е, че имаме нужда от комплексно въздействие – от въздух, на земя това, което използваме като автомобили не е достатъчно”, казва главен комисар Джартов.
 
Нуждата от летателна техника, която да гаси пожари, е осъзната от държавата още през 2010 година. Преди 16 години в Националния план за защита от бедствия е записано: „Опитът през последните години показа, че не е възможно същите да бъдат погасени с използването само на жива сила и наземна техника. Доказана беше необходимостта от използване на специализирани въздухоплавателни средства за гасене на големи пожари в горските масиви”.

През 2024 година в разгара на лятото и дни след трагедията в село Воден парламентът задължава правителството да предприеме необходимите действия по планиране и финансиране на закупуването на специализирана летателна техника за гасене на пожари за нуждите на Министерството на вътрешните работи. И до днес обаче план за закупуване на такава техника няма.

Синоптикът на NOVA Ники Василковски - част от доброволците, които гасят пожара в Пирин
 
Разчетите на Сметната палата показват, че през 2024 и 2025 година МВР е отделило милиард лева за пожарна безопасност и защита на населението, част от които са използвани при борба с горски пожари. Изпълнителната агенция по горите пък е предвидила близо 15 милиона за същия период за опазване и възстановяване на горите след пожари. Как са харчени тези пари те първа ще се проверява. Това обаче е само една част от сметката. „Ние губим цели екосистеми, губим дървесни видове. Икономическите са нищо в сравнение с екологичните щети, които се нанасят при такъв пожар”, категоричен е инж. Иван Ризов.
 
„Едно евро, вложено за превенция, означава десет евро, спестени от гасене и означава сто евро, спестени от възстановяване след гасенето. За съжаление, ние все още се готвим повече да гасим, инвестираме в техника, в оборудване за гасене и много по-малко инвестираме в превенция, детекция и начини за бърза реакция”, казва доцент Георги Костов, лесовъд от Лесотехническия университет.

Експертът от години работи по системи за управление на горите. Разработвал е проекти за превенция на пожари както у нас, така и в Европа. В Испания например драстичното увеличение на средствата за превенция намалява наполовина средствата, изразходвани за гасене на пожарите. Намалява и самите пожари.

Как подобна стратегия може да се приложи у нас? И защо изпепелената гора може да даде път на още по-тежки и мащабни бедствия? Отговорите на тези въпроси - ще намерите във видеото!