Банките срещу 33% допълнителен данък: Предупреждават за риск за кредитите и икономиката

Асоциацията на банките в България (АББ) се обяви срещу предложението за допълнително облагане на банковия сектор и предупреди, че подобна мярка може да ограничи възможностите за кредитиране, да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите и в крайна сметка да забави икономическия растеж. Според организацията не е доказано наличието на „свръхпечалба“, която да оправдава извънреден данък, а предложеният механизъм създава и сериозни правни въпроси.

По изчисленията, представени от АББ, при реализиране на промените върху печалбата на банките на практика ще се прилага трето облагане - след общия корпоративен данък от 10% и допълнителния глобален данък от 5% се предвиждат още 33 на сто по новата мярка.

Димитър Радев: Допълнителният данък върху банковите печалби може да оскъпи кредитите

АББ: Ръстът на печалбата не означава „свръхпечалба“

Един от основните аргументи на банковата асоциация е срещу начина, по който е избран референтният период 2020–2025 г. Според АББ механичното сравняване на номиналната печалба през различни години не е достатъчно, за да се установи наличие на извънредна печалба. От организацията посочват, че финансовият резултат зависи и от размера на дейността, вложения капитал, поетия риск, инвестициите и ефективността.

Особено спорно според АББ е включването на 2020 и 2021 г., когато икономическата активност беше силно засегната от пандемията, както и на 2022 г., когато върху резултатите са повлияли значителни обезценки на държавни ценни книжа. Така според асоциацията ниската база от кризисните години превръща последвалото възстановяване в привидна „свръхпечалба“.

Данните, представени в становището, показват, че през 2020 г. печалбата на банките е намаляла с 51% спрямо 2019 г., а през 2021 г. – с 14,6. Според АББ след това последвало постепенно възстановяване, като през 2025 г. секторът се върнал към дългосрочния си тренд.

Печалбата расте, но почти двойно са нараснали и активите

Асоциацията посочва и друго съотношение. През 2019 г. печалбата на банките преди данъци е била 0,94 млрд. евро, а през 2025 г. достига 2,15 млрд. евро. За същия период обаче банковите активи са се увеличили от 58,39 млрд. до 116,08 млрд. евро, или с 98,8%. В същото време ценовото равнище е нараснало с 41,6 на сто.

Затова според АББ сравняването единствено на номиналната печалба, без да се отчете инфлацията и почти двойното увеличение на активите, преувеличава реалния ръст на финансовия резултат.

Промени в данъците: Какви ще са ефектите за икономиката и джоба ни

Предупреждение за кредитите

От АББ предупреждават, че допълнителният данък може да намали финансовия ресурс, с който банките отпускат кредити, и да се отрази върху условията за домакинствата и бизнеса.

В позицията се посочва, че ипотечните кредити в България са сред най-достъпните в Европа, като според представените от асоциацията данни средният лихвен процент е намалял съществено през разглеждания период. АББ твърди, че допълнителното облагане създава риск от ограничаване на кредитирането, по-неблагоприятни условия за клиентите и последващо отражение върху икономическия растеж.

Асоциацията обръща внимание и на приходите от такси. По данни на Европейския банков орган, цитирани в документа, средният дял на нелихвения доход в общия доход на банките в еврозоната е 28,6%. Изчисленията на АББ по данни на БНБ показват 19,5% за банковата система в България.

АББ поставя и конституционни въпроси

Освен икономически възражения, банковата асоциация излага и правни аргументи срещу предложението. Според нея използваният механизъм наподобява временната солидарна вноска, въведена в Европейския съюз по време на енергийната криза, но сега се прилага извън подобна извънредна ситуация и към различни сектори.

АББ посочва, че в проекта не е идентифицирано извънредно събитие или пазарно изкривяване, което да обоснове подобно облагане. Според асоциацията това поставя въпроса дали действително се облага „свръхпечалба“, или се въвежда секторно увеличение на данъчната тежест.

От АББ виждат проблем и в принципа на равнопоставеност. В становището се поставя въпросът защо допълнителният данък трябва да обхваща например банка, супермаркет, телекомуникационен оператор или застраховател, но не и производствено предприятие със същия размер и ръст на печалбата.

Според асоциацията определящ се оказва секторът, в който работи дадено предприятие, а не доказаното наличие на извънредна печалба. АББ смята, че това поражда въпроси за равнопоставеността на данъчните субекти и съответствието с Конституцията.

Организацията посочва още, че европейското право не забранява специални данъци върху банките, но подобни мерки могат да бъдат разглеждани през правилата за държавните помощи, свободата на установяване, движението на капитали и принципа на равно третиране. Според позицията съответствието на мярката с правото на ЕС може да бъде предмет на контрол от Европейската комисия и Съда на ЕС.

Промени в данъците: Какви ще са ефектите за икономиката и джоба ни

Искат оценка на ефекта и консултация с ЕЦБ

От АББ настояват предложението да бъде придружено от подробна и проверима оценка не само за очакваните приходи в бюджета, но и за въздействието върху кредитирането, банковия капитал, инвестициите, заетостта и държавното финансиране.

Според организацията само прогнозата колко допълнителни средства могат да постъпят в бюджета не е достатъчна, за да бъде оценен цялостният икономически ефект. Заради потенциалното отражение върху кредитните институции АББ смята, че трябва да бъде проведена и консултация с Европейската централна банка.

Какви рискове вижда АББ

В становището са цитирани и позиции на европейски институции относно извънредното облагане. Асоциацията припомня становище на ЕЦБ от 2023 г. за извънредния данък върху кредитните институции в Италия, според което подобна мярка може да затрудни изграждането на капиталови буфери. Посоченият от ЕЦБ риск е по-малко ново кредитиране, по-неблагоприятни условия за клиентите и по-високи разходи за заеми и банкови услуги.

АББ отбелязва, че допълнителното облагане на банковия сектор не е масова практика в ЕС. Според организацията българската ситуация се различава и заради ниските лихви по кредитите. Асоциацията предупреждава, че евентуалният краткосрочен приход за бюджета трябва да бъде сравнен с възможните последици – по-слаба капиталова устойчивост, ограничаване на кредитирането, поскъпване на финансирането и забавяне на икономическия растеж.

22,6 млрд. евро държавни ценни книжа в банковите баланси

Друг аргумент на банковата асоциация е свързан с финансирането на държавата. Към 31 юли 2026 г. дълговите ценни книжа в балансите на банките възлизат на 22,6 млрд. евро, или 18,8% от активите им.

Според АББ банките имат траен интерес към българските държавни ценни книжа и така подпомагат финансирането на държавата. Ограничаването на финансовия им капацитет би могло да намали възможностите за участие в бъдещи емисии на държавен дълг. В такъв сценарий част от допълнителните бюджетни приходи от новия данък може, според асоциацията, да бъде компенсирана от по-висока цена за обслужване на държавния дълг.

Над 25 000 души работят в банковия сектор

В позицията е разгледан и ефектът върху заетостта. Банковият сектор осигурява работа на над 25 000 души. Към края на юни 2026 г. средната заплата в сектор „Финансови и застрахователни дейности“ е 2065 евро при 1421 евро средно за страната – разлика от 45%.

От АББ предупреждават, че по-високата данъчна тежест може да се отрази и върху инвестициите в технологии, дигитализация и квалификация на служителите, както и върху поддържането на банковата мрежа в населени места с по-ограничени икономически възможности.

АББ: Банките са поели около 255 млн. евро разходи за еврозоната

Асоциацията изтъква и разходите, направени от сектора във връзка с присъединяването на България към еврозоната. Според документа банките са поели за своя сметка административни и финансови разходи за приблизително 255 млн. евро, включително за безплатното превалутиране, без подкрепа от държавния бюджет.

От АББ припомнят и че от началото на 2024 г. за предприятията, попадащи в обхвата на правилата за глобално минимално данъчно облагане, действа минимална ефективна ставка от 15%. Според асоциацията това означава 50% по-висока данъчна тежест спрямо общата корпоративна ставка от 10%.

„Предложението не трябва да бъде приемано“

В заключението си Асоциацията на банките в България настоява предложението за свръхоблагане на сектора да не бъде приемано. Според организацията извънредното данъчно облагане предполага наличието на извънредни обстоятелства, каквито в момента не са налице.

От АББ настояват да бъдат запазени предвидимостта на данъчната среда, равнопоставеността между бизнеса и способността на банките да финансират икономическия растеж и да подкрепят гражданите и компаниите при бъдещи кризи. Според организацията устойчивите приходи за бюджета трябва да се търсят чрез последователна данъчна политика и разширяване на икономическата активност, след оценка на дългосрочните ефекти от предлаганите мерки.