„Темата на NOVA”: Тайните на Струма

„Земята забучала, животните почнали да блеят, да квичат, да лаят. Даже и птиците отлетели. Жените и децата плачели, та чак виели. Земята се отворила. Пукнатината била дълга километри. Струма спряла да тече”.

Това не е началото на народна приказка, а описанието на земетресението от 4 април 1904 година. В „Темата на NOVA” тази седмица Иван Кънчев и Йордан Илиев разкриват тайните на Струма. Бедствията и мистериозните инциденти по реката от векове подхранват легенди, а днес продължават да будят интереса на изследователите. Екипът на NOVA се спуска с лодка по течението, заедно с един от доайените в гмуркането – подводния оператор Стефан Тодоров, в търсене на истината за реката, която може да спира, да обръща течението си и да си пробива път както на повърхността, така и на десетки метри под земята.

„Земята гори. Бълва. Изригват вулкани”. Така отец Величко Христов от храма „Св. Архангел Михаил” в село Крупник описва спомените на живите свидетели на Крупнишкото земетресение. Какво всъщност се е случило на 04.04.1904? „На тази дата са се реализирали в две от най- силните земетресения за територията на България. Като започнем от първото, което се е случило в 10.05 минути и се смята, че е с магнитуд от 6.8, и вече последвалото силно земетресение, което е с магнитуд от 7.8. Това земетресение се счита за най-силното на континентална Европа за 20. век”, обяснява доц. Пламена Цанкова – ръководител на департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН.

16 столетия по рано – през четвърти и пети век – двете невиждани по сила земетресения – вероятно с магнитуд до 8 по Рихтер – също удрят района на Струма. По реката и по близката до нея Струмешница тръгва няколкометрова речна вълна и помита всичко по пътя си – включително и Хераклея Синтика. Величественият древен град остава покрит от тонове пясък и глина за векове напред, казват историческите хроники от онова време. За разлика от откъслечните сведения за онзи период, следващото голямо бедствие по Струма – Крупнишкото земетресение, е подробно описано от свидетели и учени.

„Темата на NOVA”: Къде е млякото? (ВИДЕО)

Сред хроникьорите на бедствието били и монасите в Рилския манастир. „От тях имаме изключително много информация с годините, тъй като това не е само едно силно земетресение. Те специално описват, че имало изключително много паника след това земетресение, имало много силно бучене. Описват, че църквата, която била в центъра на манастира, за която се води, че това е солидна сграда, от дялан камък, предните земетресения не се ѝ се отразявали, а сега имаме пукнатини по тази сграда”, обяснява доц. Цанкова от БАН. И допълва: „Земетресението е с магнитуд от 7.8 и е било усетено дори на територията на Унгария. Имаме данни, според тези писания, че земетресението било усетено в Будапеща. Имало сериозни разрушения на територията на България. Като започнем от най-близките до епицентъра селища Крупник и Симитли. Тези села били опустошени, тотално разрушени. Вече по-големи градове, както тогава се е казвал Джумая, сега това е днешен Благоевград, там имало много разрушения, множество паднали комини”.

Според описанията в архивите в Пирин планина е имало повърхностни пукнатини. „И като са пуснали камък в тази пукнатина,  ехото продължавало около една минута”, разказва сеизмологът. А според Вангел Вангелов от село Крупник: „Самата кухнатина си личеше. И там, зимата… като паднеше студ, помръзване, отдолу излизаше топла пара. Там се криеха лисиците. Сняг не се задържаше. Кухнатината била дълбока. И тя тук върви през Струма, нататък заминава през Пирин, за Разлог”. В свидетелски описания на земетресението се твърди, че чешмите спрели. В продължение на няколко часа не е имало вода, а след това от тях излизали кал и пясък. Местните споделят и че водата, която захранвала воденици в района, изведнъж изчезнала.

Според легенди за Струма и района след трусовете в реката се образували големи пукнатини. Струма спряла да тече, защото водата пълнела тези пукнатини няколко дни, а в тях се появили риби, дълги по 3 метра. Местните разказват, че водолази, които се гмуркали да търсят потънали хора след катастрофа в Кресненското дефиле, излизали от реката с побелели коси. „Идваха тежководолази от Варна. Разправяха, че имало сомове, навътре имало пещера. Хората и до днес не се изкарани. Колата я намериха. Сомове като прасета имало. Говореха, че било нещо страшно”, разказва Вангел Вангелов.

За свои гмуркания в Струма си спомня и 80-годишният водолаз и подводен оператор Стефан Тодоров. Преди време участвал в заснемане на филм по реката: „Вързах камерата, вързах себе си, сложих каската на главата и застанах там. Когато излязох, един ме гледа и вика: „Не исках да ти казвам, да не те е страх, ама отдолу под този камък има потопен микробус. И не могат да го извадят”. През 1973 година Стефан се спуска за първи път по Струма – с плуване. „Тогава беше много пълноводна и много бърза. И интересно беше, че заради централната част на теченията – като се отива към брега, на някои места даже водата се движи в обратна посока. Именно поради тази причина някои хора мислят, че водата се движи нагоре. Но тя не се движи нагоре”, обяснява подводният оператор. И разказва още: „Това спускане беше много тежко за мен, защото загина един от плувците. Загина. В бързеите надолу имаше места, до които не трябваше да стигат хора. Но ние бяхме толкова амбицирани. И аз бях, където не трябваше да стигна, даже водата ми отнесе плавниците”.  

Какво точно се крие под повърхността на Струма? И има ли, според учените, риск от нова сеизмична активност в района на реката? Гледайте във видеото.