След вълната от бомбени заплахи: Какви са правилата за действие и как се отразява това на децата

Снимка: iStock

Докато за по-големите ученици бомбената заплаха означава просто свободен час, за по-малките може да бъде повод за притеснение

Тази седмица бомбени заплахи в цяла България – училища, детски градини, съдилища, болници и държавни институции получават имейли със заплахи за взривове. Следват евакуации, прекъснати учебни часове и блокирана работа. Кой стои зад тази вълна от заплахи и какво се случва с децата, които трябва да напуснат училище заради сигнал за бомба?

Нова вълна от бомбени заплахи: Евакуираха съдилища, институции и училище в няколко града

Докато за по-големите ученици бомбената заплаха означава просто свободен час, за по-малките може да бъде повод за притеснение. В понеделник, малко след 4-тия учебен час, шестокласничката Мирослава и нейните съученици разбират, че трябва незабавно да напуснат училището.

„Като чухме за бомбената заплаха, аз и моите съученици се притеснихме“, казва Мирослава Цекова.

Вместо да продължи учебния ден, Мирослава чака майка си пред училището.

„Точно се редях да си извадя медицинско, но чух за заплахата, станах и тръгнах. Бяха притеснени и децата, и учителите", коментира майката Десислава Куртева.

В столичното 107-о училище заплашителните писма в рамките на тази седмица са три. Изпратени са до стара електронна поща на училището, създадена преди повече от 20 години. По думите на директора адресът никога не е бил публично обявяван.

„Не е в официалната поща. Официалната поща е предоставена от МОН и ние я използваме за официални цели“, обяснява Данко Калапиш.

Необичайни са и самият текст, и начинът, по който е написан. „Не е написано от човек, със сигурност е изкуствен интелект“, коментира Данко Калапиш.

Според Националната мрежа за децата, когато заплахата пристигне, училището трябва да реагира, преди да е ясно дали зад нея стои реална опасност.

„Конкретните стъпки са запазване на спокойствие, задължително запазване на конкретното съобщение на хартиения или електронния носител, като оттам насетне директорът е длъжен да се обади на тел. 112“, обяснява Гергана Йорданова.

„ Всеки училищен психолог трябва да идентифицира предварително децата, които могат да имат посттравматичен стрес или паник атаки по време на такава ситуация“, допълва Йорданова.

„Вървим по протоколи, казвам им, че чакаме полицията. В първия ден, когато изведохме децата, имаше две деца, които бяха видимо притеснени. Успокоих ги лично аз“, казва Калапиш.

Повече гледайте във видеото.