Учени разкриха как пчелното жило продължава да инжектира отрова и след откъсването си

Учени от Австралия за първи път са заснели видео, което показва как пчелното жило продължава да инжектира отрова дори след откъсването си. Жилото, останало в кожата на човека, разчита на сложна система от двойни бутала. За целите на изследването, публикувано в сп. „Протоколи на Американската академия на науките“, авторите му от университета „Макуори“ използвали високоскоростна камера. 

Процесът на откъсване на жилото се нарича автотомия и защитава пчелното семейство от хищници. След ужилването откъснатият орган, дълъг едва два милиметра, продължава самостоятелно да се врязва в тъканта и да инжектира отрова. Вътре в миниатюрния механизъм се съдържат мускули, нерви, мехурче с отрова и две назъбени игли. 

„Да хванеш гората”: Семейство избра да отглежда пчели на село (ВИДЕО)

Всяка игла е снабдена с клапани със сложна геометрична форма. При движение надолу клапаните се раздуват, подобно на парашути, и действат на принципа на бутала. При обратното движение те се свиват и преминават един край друг. Противоположното налягане на буталата предотвратява обратния поток на течността. Така тази уникална система осигурява непрекъснато подаване на отровния секрет в тялото на жертвата.

Биолозите знаят за миниатюрните помпи в отровното мехурче на пчелата още от началото на миналия век. Точният принцип на тяхното действие, обаче, остава загадка до появата на съвременните технологии. 

Танцът на медоносните пчели може да вдъхнови бъдещата координация на дронове

За да проучат принципа на действие, австралийските изследователи са накарали пчели да ужилят прозрачен гел, който идеално имитира човешка плът. Учените заснели целия процес с високоскоростна камера, работеща с 300 кадъра в секунда. Записът нагледно показва как функционира откъснатият орган. 

Естествените механизми за изпомпване на течности са перспективни за разработването на нови медицински микропомпи, способни да доставят лекарства с висока прецизност при минимално инвазивни операции. Микрофлуидните технологии, вдъхновените от насекомите, имат потенциала да направят хирургичните интервенции по-безопасни, отбелязват изследователите.