Снимка: iStock, илюстративна
Европейският парламент ще гласува резолюция, с която призовава Сърбия да отвори архивите си от войните през 90-те години и да предостави цялата налична информация за местонахождението на индивидуални и масови гробове.
Документът е посветен на 35-ата годишнина от падането на хърватския град Вуковар през 1991 г., след 87-дневна обсада от силите на тогавашната Югославска народна армия и сръбски паравоенни формирования.
Резолюцията е изготвена от хърватски евродепутати от различни политически групи. Дебатът по нея е насрочен за 23 ноември, а гласуването - за 26 ноември.
В текста се настоява Белград да предприеме действия срещу безнаказаността за военните престъпления и да съдейства за издирването и идентифицирането на жертвите, както и за предаването на останките им на техните семейства. Евродепутатите призовават Сърбия да приеме и отдавна обещавания закон за изчезналите лица след прозрачна процедура с участието на всички заинтересовани страни.
Проектът осъжда отричането и омаловажаването на военни престъпления, както и публичното почитане и реабилитиране на осъдени военнопрестъпници.
Специално внимание е отделено на държавните почести, оказани според документа на Ратко Младич по време на погребението му в Белград на 7 септември 2026 г. Бившият командир на армията на босненските сърби е окончателно осъден за геноцида в Сребреница, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Европейският парламент определя решаването на нерешените въпроси от войните като „цивилизационен императив“. Сред посочените приоритети са издирването на изчезналите, наказателната отговорност за военните престъпления и обезщетяването на пострадалите.
На 18 ноември Хърватия отбеляза 35 години от падането на Вуковар. През 1991 г., след 87 дни тежки сражения и масирани разрушения, защитата на града е преодоляна. Контролът над него преминава в ръцете на Югославската народна армия и сръбските паравоенни формирования.
След превземането на града започват преследвания на местното население, отвеждане на пленници в лагери и извършване на тежки военни престъпления. Сред най-кървавите е убийството в Овчара, където са избити около 260 души - предимно ранени, болни и цивилни, отведени от болницата във Вуковар.
В проекта на резолюцията отбраната на града е определена като централно събитие в хърватската национална памет и символ на съпротивата срещу „великосръбската агресия на Милошевич“.
Евродепутатите посочват, че Вуковар е първият европейски град след Втората световна война, който е почти напълно разрушен след продължителна обсада и бомбардировки.
„Паметта за Вуковар принадлежи не само на Хърватия, но и на цяла Европа“, се казва в документа. Според авторите трагедията напомня, че обещанието „никога повече“, залегнало в основите на европейския проект след Втората световна война, не бива да се приема за даденост.
Европейският парламент призовава компетентните институции да продължат издирването на изчезналите, идентифицирането на откритите останки и предаването им на близките за достойно погребение. Според авторите на резолюцията изясняването на съдбата на жертвите и търсенето на отговорност за извършените престъпления са необходими условия за помирението в Западните Балкани.
Редактор: Георги Иванов
