Актрисата разказва за ролята си в сериала на NOVA пред вестник „Телеграф”
Ирина Митева е от вдъхновяващите примери, че можеш да бъдеш млад, красив, харесван, известен, талантлив и успял тук и сега. Родена в Добрич, актрисата от класа на проф. Пламен Марков във НАТФИЗ, веднага след завършването получава голяма роля в популярен сериал, „Откраднат живот" и място в една от водещите трупи- „Театър София". Героинята й Ина Фотева от най-успешния български медицински сериал миналата седмица приключи с екранния си живот, превърнала се в една от любимките на зрителите. Сега нейните фенове могат да я видят в постановките „Нощта на 16 януари", „Емигрантски рай", "Съгласие". Митева беше номинирана за „Икар" за дебют с ролята си в „Нирвана". Актрисата разказва за професионалните си предизвикателства и ролята си в „Откраднат живот” пред вестник „Телеграф”.
Как се появи искрата за актьорството?
Като дете исках да имам силно изявен талант. А аз мъничко рисувам, мъничко пея, мъничко танцувам. От всичко по мъничко, но нищо в повече. Една от детските ми мечти, която няма да се осъществи, беше да съм таен агент на Държавна сигурност. Всичките ми барбита бяха ченгета и работеха за КГБ, ЦРУ. Харесвах мъжките момичета. В детската градина всички си оцветяваха балерините в розово, с руси коси и сини очи, а аз с черни дрехи, черни коси и зелени очи. Бях като аутсайдер. Също така исках да бъда пилот, исках да съм военна, но нямаше как заради стари здравословни проблеми. Мислех да уча маркетинг и мениджмънт. Имахме 100 годишнина на училището ни, където изпълнявах роли, казвах стихотворения и учителите ми възкликнаха:"Ирина, много добре се справяш на сцената, защо не станеш актриса". Аз им се смеех. Когато разказвах на прабаба ми обаче, тя беше на 92 години, как е минало, тя каза като някаква съдбовна орисия:"Ние с прадядо ти (когото малко помня) си говорихме, че когато пораснеш ще станеш прекрасна актриса". И когато тя го каза, ми се стори най-адекватното и вярно нещо за моя живот.
Ирина Митева и Васил Бинев: Ина и Иво си простиха в „Откраднат живот: Любовта лекува”
Какво стана после, как беше в НАТФИЗ?
Първият път ме скъсаха, останах да живея в София, работех и посещавах школата на Малин Кръстев. Втората година ме приеха в класа на Пламен Марков, което беше голямо щастие, защото с колегите продължаваме да си разчитаме един на друг, да се подкрепяме, да се събираме на празници.
На какво ви научи Пламен Марков?
Прекрасен педагог, във всеки момент ще ти каже истината. Или: „Преиграваш, това е глупаво. Не мислиш. Не ме разочаровай", или когато има защо ще каже: „Браво, моето момче, или момче, доволен съм, продължавай в същия дух". За мен такъв тип обратна връзка с преподавателя е изключително важна. Той е много всеотдаен към студентите си. Хрумна ни в трети курс да ходим на турне, и той ни подкрепи, намери финансиране, уреди каквото може, само защото на нас ни се струваше добра идея да играем „Бай Балчо споменува" из страната. В класа ни никога не имало конкуренция от типа, ако някой не се справи, другите да вдигнат ръце, все едно е негов проблем. Ако някой нещо не можеше, се скупчваха 20 човека около главата му и го извличаха от проблема.
Как получихте ролята на Ина Фотева?
Извикаха ме първо за ролята на Албена Войнова, анестезиоложката, която впоследствие се играеше от Теодора Кулева. Мина тогава кастинга, нищо. След 10 дни ми се обадиха пак, вече работех в бара. Беше 10 часа вечерта. Извикаха ме за друга роля. За Ина Фотева. Трябваше на другия ден в 12 да отида. Опитах се за затворя бара към 3 часа, не ми се получи, хората бяха в много добро настроение, мисля че беше и петък на всичкото отгоре. И в 6.30 си бях легнала. Станах в 9 часа, за да си науча текста. Обаче имах температура, беше ми зле. Физически и психически не се чувствах добре, за да си науча текста. Отидох, имаше забавяне, аз - гладна, жадна, болна, и след един час ме погълна тотална апатия. Беше ми все тая. Мисля, че тази апатия ми помогна да взема ролята. Ако бях здрава, щях да съм притеснена и нищо нямаше да направя. Толкова исках да ям, да се завия, че гледах бързо да си тръгна. И когато ми се обадиха, се разсмях. Казаха ми: „Ти си нашата избраница".
Марта Вачкова: Когато вляза в болница, най-редовно ме наричат „колежке“
Как си я изфантазирахте?
Беше ми трудно отначало, дадоха ми бегли насоки - жена на мафиот, омъжила се е за него на 18 години, от провинцията, има нужда да започне работа. Преди една седмица си пуснах първите серии и ми беше много смешно - играя като робот. Аз съм театрален актьор, никакъв опит в киното. И знаех, че не е епизодична роля ; - ако се изложа, няма да има чак такова значение, а главна и че нещо сериозно ме чака. Ама много бързо обикнах Ина. Приличаме се по това, че харесваме езотериката. В в детството като не можех да казвам "р" и се представях като Ина. Така ме наричаха и съм свикнала и на това име да се обръщам. Беше ми трудно с токчетата и тесните рокли на Ина. Колегите ме бъзикаха, че се движа като Нефертити в пространството, а мен ме беше страх да не разваля някоя букла или да не ми се размаже грима. Стилът на Ина ми помогна да открия своята женственост - сега си давам сметка.
Кои сцени са ви незабравими?
Аз съм царицата на лапсусите. Има ли сцена в един кадър, задължително правех. Веднъж така вървяхме през коридор, асансьор, друг коридор, цялата сцена се снима в един кадър, и аз казвам на Васил Бинев:"Няма страшно, нашите добри са лекари". Даже не разбрах, че съм сбъркала. Имаше няколко много хубави трудни сцени. Едната такава беше, когато Иво Фотев ми предложи да вземем сперма от сина му, за да забременя. Тогава се чудех: „Как се играе това, как се реагира?". Идваше ми отвътре да се разсмея, бях в такава паника. И в крайна сметка така го оставихме.
Онзи смях от майка ви?
Да, точно. В шести сезон трудна ми беше сцената с прекратяването на бременността на Фотева, с Наум бяхме като разбити. Не мога да не съм съпричастна на Ина, толкова искаше да бъде майка. Забременя скандално наистина, но продължи да носи детето. И накрая като прочетох сценария, три часа плаках, че на нея й се случва това. Казах, че няма да отида на снимки. Но беше огромна актьорска хапка, опит. И режисьорът Павел Веснаков, и аз, и Наум Шопов не знаехме как точно трябва да се изиграе такава сцена. Бях в паника, нямах идея нито като актьор, нито като жена, как се преживява такова нещо. И някак си самата сцена се роди. Павката после я доразви и стана прекрасна.
Медицинско чудо и необикновено приятелство в „Откраднат живот: Любовта лекува“
Защо трябваше да умре Фотева?
Вероятно предвид факта, че Фотев е жив. Беше като руска рулетка, или тя, или той. Не съм сигурна, че тя буквално се е самоубила и играейки не съм мислила за този акт. Тя беше притисната, без шанс за бягство. Накрая, след като прости на Фотев, беше освобождаване и за нея, и за него. Тази прошка, имайки предвид, че тя вярва в такива неща, го лиши от кармично обременяване. Каза му: „Прощавам ти, защото някога наистина много те обичах".
Сама сте направила каскадата?
Да, самият скок в пропастта. Аз съм от семейство на спортисти, самата съм спортна натура и в НАТФИЗ ми бяха любими часовете по акробатика, психомоторика, биомеханика, сценични движения. Бях като хиперактивна в тези часове, исках още, още и излизах след 3 часа 10 пъти по-заредена, отколкото изтощена. Поисках сама да си направя каскадата. Трябваше да падна в батут, да уцеля една жълта точка. Ако паднех преди нея, имаше опасност да се удря в скалите. Каскадьорът ми каза: „Гони центъра". Отвърнах: „Виждаш ли го Балкана - е него гоня!". И минах жълтата точка. Имаше рисков момент, но го дължах на Ина Фотева. Толкова й дадох, толкова ми беше дадено, непрофесионално би било и неуважително към персонажа да не скоча. Щях да имам усещането за незавършеност. По-добре беше, че си отиде по този начин, защото я изживях до последната глътка въздух.
Цялото интервю четете във вестник „Телеграф”.
Не пропускайте новите епизоди на „Откраднат живот: Любовта лекува” от вторник до четвъртък в 20.00 ч. по NOVA.
Актуални новини за сериала ще откриете на уебсайта на сериала на NOVA и на официалната страница на "Откраднат живот" във Facebook, а епизодите можете да видите само в NOVA PLAY. 
