Мариян Станков – Мон Дьо: Обичай, уважавай и не спирай да работиш!

Две седмици преди да излезе в заслужена почивка Мариян Станков – Мон Дьо бе специален гост в рубриката на Елизабет Методиева „Елизабетско“ в предаването „На кафе“. В откровеното и емоционално интервю той разкрива кой е бил най-трудният период в живота му, какво му е помогнало да се превърне в устойчив и морален човек, който не прави компромиси със себе и обича силно близките и работата си. Как се подготвя за интервютата, с които неусетно пленява сърцата на зрителите и защо се самоопределя като срамежлив и тих човек, гледайте във видеото.

„Леко ме засяга, когато ми кажат, че моите гости са дошли при мен, за да си поплачат. Не го приемам. Моите интервюта не са шоубизнес. Те са портретни, те са част от лайфстайла“, споделя Мариян Станков – Мон Дьо и признава, че последно се е развълнувал силно и се е разплакал по време на интервюто с Андрей Арнаудов. „Говорихме за баща му, който е загубил още докато е бил дете. Той сподели, че в него седи усещането, което му казва, че трябва да се задържи повече тук на земята, за да се грижи за детето си. Това провокира и мен, защото си представих тази негова мечта. Историите, които разказвам, винаги ме докосват силно. Живея с тях. Затова много пъти, когато хората ме попитат: Коя е най-великата история, която си разказал, отговарям, че няма малки или големи истории. Ако направя сравнителна таблица, няма да бъде честно. Защото съм направил над 530 интервюта. Никога не влизам неподготвен за интервю, пред мен стоят поне 120 въпроса, никога не влизам предубеден към разговора. И никога не влизам с мисълта: „Ето това ще е интервюто на моя живот!“. Подготовката с тези 120 въпроса, материалите, които четеш, гледаш, слушаш и всичко това, което те вълнува, са изключително важни. Да знаеш дори в какъв момент с какъв въпрос можеш да го изнервиш, да стане и да те шамароса. Трябва винаги да си подготвен за това кой седи срещу теб. Трябва да покажеш отношение, че си запознат с живота и историята му“, споделя Мариян Станков – Мон Дьо и признава, че се самоопределя като срамежлив човек.

„Хубавото на нашата професия е, че е обществена и всъщност тя разчупи много срамежливото момче в мен. Днес аз не съм така свенлив. От друга страна, популярността, която придобиваш, те слага в център, който не обичаш. Аз винаги съм обичал тишината, затова и моите интервюта са по-тихи и лични. Това идва от мен самия. Това не е роля, това съм аз!“

Мон Дьо споделя, че преди 10 години получава тежки паник атаки, но по това време все още търси себе си. Преминава трудно и много емоционално през всичко. Води голяма вътрешна борба със себе си, помага му и психотерапевта му, а също и ендокринологът д-р Явор Асьов. „Трябваше да избера себе си пред останалите. Когато се погледнеш в огледалото и искаш ти да си на първо място. Да запазиш себе си – физически и психически, тогава започва твоят път. До този момент ти си просто една топка, която се лута в пространството и не знае какво точно й се случва. Тези паник атаки пренаредиха момчето в мен. Към днешна дата все още търся отговора на въпроса категорично кой съм аз, но знам със сигурност, че съм устойчив, че имам морални принципи, с които не прави компромиси. Че държа много на малката група хора около себе си, че не съм забавлението, не съм фойерверка, не съм Новата година, но съм едно тихо и спокойно място.“

А какво би казал Мон Дьо, ако беше Господ? „Обичай, уважавай и не спирай да работиш!“