Съдбата на една иракчанка, избягала от режима на Саддам

Двама бежанци от Либия вече са пристигнали в България. Не се очаква обаче да бъдем залети от имигранти, както това се случва с Южна Италия.

Конфликтите в арабския свят нерядко карат много хора да напускат размирните територии и да се заселват у нас. Историята на една жена с такава съдба разказа екип на \"Календар\".

Името на Тъйра в превод от арабски означава \"революционерка\". След години тя ще осъзнае, че това не е случайно.

Ако не беше напуснала Ирак, Тайра щеше да лежи в затвора 30 години, а съпругът й щеше да бъде осъден на смърт. Единственият им грях към режима е, че и двамата членуват в комунистическата партия. Нейни близки обаче нямат същия късмет.

\"Сестра ми имаше дете, караха мъжа й да напише книга за Саддам. Той отказа и убиха детето й\", разказва Тайра. Тя е щастливка, защото успява да избяга.

И днес много хора от Близкия изток продължават да споделят съдбата на Тайра. Именно жители на Ирак, Иран и Афганистан са сред тези, които най-често търсят закрила у нас.

Софийската джамия е средищен център на арабските имигранти в България. Там екипът на „Календар" среща д-р Мохамед Рабия, египтянин, който живее вече над 20 години у нас.

Той споделя, че ако преди години хората наистина са напускали родината си, за да избягат от режима, то сега бягат по-скоро от мизерията. България е част от пътя им към Западна Европа.

След войната в Ирак Тайра също поема по пътя към дома, но само за да открие, че не всяка война завършва с победа.

След цели 25 години, в които не е говорила с близките си, дори по телефона, за да не им навреди, Тайра намира Багдад в руини, а родната си къща – срината със земята от бомбардировките.

В Тайра обаче живее надеждата, че някога нещата все пак ще се оправят. Същата онази надежда, която е опазила силата на народа й през всички войни в продължение на хилядолетия.