се по-малко обаче са българските екземпляри, които тичат по хиподрумите...
Любителската езда на коне у нас процъфтява. Все по-малко обаче са българските екземпляри, които тичат по хиподрумите. Със съжаление конярите признават, че родните ни състезатели яздят чужди породи, а успехите, с които някога сме се гордеели в конния спорт, остават в далечното вече минало.
25 години от живота си, посветени на най-благородните животни. Това е историята на Иван. От десетилетия самият той не язди. Предпочита да е здраво стъпил на земята, защото оттам най-добре може да наблюдава, тренира и подготвя конете за надбягвания.
Около камшика на Иван тичат три чистокръвни английски коня. Тези породи, заедно с арабските са най-масовите състезатели по целия свят. А днес – и в България. Преди повече от 20 години обаче достойни конкуренти на чистокръвните животни са тичали и по нашите земи – източнобългарските коне. Зизи топ е горд техен потомък.
Източнобългарските са полукръвни, изключително здрави и са се ползвали главно за нуждите на армията.
С тъга истинските коняри като Иван си спомнят за славата, която някога българските коне са носили на държавата. Въпреки че и днес цената на тези животни може да надхвърли 600 хиляди лева, качествата на малкото останали истински, са далеч от спомените.
След като тази практика спира, започват и катаклизмите в българското коневъдство. Днес в страната ни има останал само един завод и много малко от трите български породи – дунавски, плевенски и източнобългарски. А възраждането на родното коневъдство изглежда недостижимо, поне в очите на Иван.
Сега у нас всеки може сам да си направи порода. Безразборните експерименти с чифтосване на различни породи не се контролират. Никой не може да те спре да опитваш, защото 90% от коневъдството е в частни ръце. За това и в повечето случаи красивите животни свършват като атракция за туристите.
Любителската езда днес е един от основните начини за прехранване на конярите и издръжка на конете. Всъщност туризмът е и единственото нещо, което процъфтява на родните хиподруми. Цените варират, но между 15 и 25 лева всеки може поне да се повози.
Със сигурност най-важната подготовка, особено ако сте ездач любител, е облеклото. Задължително трябва да имате каска, така наречената тока, удобни обувки и панталон. Най-добре е това да са специални дрехи за езда.
И въпреки че се радва на процъфтяващия туризъм, Иван се надява талантливите ни жокеи някой ден отново да яздят български коне.
Последвайте ни