Каква е истината за традиционния български хляб

В някои райони на страната все още има малки фурни, в които хлябът се замесва по традиционна технология, с автентичен вкус и с много любов.

Ароматът на прясно изпечен хляб се носи навсякъде из малкото село Рударци в полите на Витоша. За да станат готови първите 80 хляба рано сутрин, Петър и Цветанка Младенови са на крак от 1 часа през нощта.

По обед фамилията замесва тестото за втората партида ароматен хляб. Според майстора добрият хляб се прави с малко мая.

Бай Петър познава тънкостите. Дълги години той е работил в промишленото хлебопроизводство. Вещото око на 73-годишния специалист е неговата най-точна мярка. Самуните се измерват и оформят от цялата фамилия. Леля Цеца намазва всяка питка с олио.

Всички се питат какво отличава този хляб тук от промишления. Това е така наречената междинна ферментация, която се прави на тази маса. Междинната ферментация отнема  около 20 минути. Именно тя придава онова характерно качество, което всеки от нас помни от своето детство.

Обикновено се пекат по 160 хляба на ден. В късния следобед пред малката фурна в пернишкото село Рударци вече чакат хора. Ароматът на топъл хляб е събрал редовни посетители и случайно минаващи туристи.

Фурната на Петър и Цветанка работи от 1993 година. Според опитния майстор у нас не се произвежда достатъчно качествена хлебна пшеница. Амбалажът на брашното от мелниците също е некачествен.

На този етап за малкия семеен бизнес най-адекватният стандарт е благодарността на всички, които всеки ден чакат усмивката на леля Цеца от белия прозорец и ароматът на топъл ръчен хляб.