Финансови експерти за новия дълг: Въпросът не е колко взимаме, а как го харчим

Въпросът не е дали да се поема дълг, а дали средствата ще бъдат използвани ефективно. Около този извод се обединиха банкерът и финансист Левон Хампарцумян и икономистът доц. Косьо Стойчев от Софийския университет в студиото на „Твоят ден“.

Според тях дългът сам по себе си не е проблем, но липсата на ефективно управление, реформи и ясна стратегия може да превърне инвестициите в тежест, вместо в стимул за растеж.

Новият дълг: Бюджетната комисия прие на първо четене тегленето на до 3,8 млрд. евро

В Народното събрание започна разглеждането на ключови финансови решения, след като бюджетната комисия одобри на първо четене тегленето на нов държавен дълг, а темата влезе и в пленарната зала. Правителството поиска разрешение за заем до 3,8 млрд. евро, предназначени основно за финансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Паралелно депутатите обсъждат и промени в Закона за защита на потребителите, предвиждащи нови механизми за контрол върху цените.

Левон Хампарцумян подчерта, че самото поемане на дълг не е притеснително, ако е част от нормалното бюджетно управление и предварително заложени процеси. „Ако това е дълг като част от оперативното управление на бюджета – взимаме, после идват европейските пари - въобще не трябва да се занимаваме с това. Това е ежедневие, което финансистите трябва да смелят“, посочва той.

По думите му проблем възниква тогава, когато средствата се разходват без реална стойност и възвръщаемост. „Ако се раздават аванси и индексации без насрещно свършена работа и без възвръщаемост, тогава имаме проблем“, обобщи Хампарцумян.

Икономистът доц. Косьо Стойчев определя размера на искания дълг като очакван и дори умерен спрямо нуждите на страната. „Тази сума е напълно очаквана. Аз мислех, че може и да е по-голяма. В този смисъл съм приятно изненадан“, каза той.

Трябва ли да се изтегли нов дълг, за да се подсигурят социалните плащания

Според него основният мотив за заема е опит да се навакса изоставяне по проекти по ПВУ. „Ако наистина имат намерение да задвижат тези проекти, това ще има положителен ефект върху икономиката. Нямат друг полезен ход“, посочи Стойчев.

Той обаче подчерта, че забавянията са структурен проблем на администрацията. „Проектите са подадени преди 3-4 години, а цените вече не са актуални. Причината е слабо или забавено административно изпълнение“, допълни икономистът.

Хампарцумян коментира, че проблемът е в системното забавяне и неефективност: „Фактът, че три години не можем да реализираме този план, е проблем сам по себе си“, отбеляза банкерът.

Стойчев допълни, че държавата реално няма алтернатива. „Ако не финансираме тези инвестиции, ще има нетна загуба“, каза икономистът.

Правилно ли е решението на кабинета за нов дълг от около 4 млрд. лв.

И двамата анализатори поставят акцент върху липсата на ясна реформистка рамка и управленска ефективност. „Не виждам политики за растеж, не виждам дефинирани реформи. Получавам разнопосочни послания“, казва доц. Стойчев.

По думите му в следващите месеци ключово ще бъде дали властта ще успее да формулира ясна икономическа и фискална стратегия. „Надявам се в рамките на сто дни да се изясни каква политика ще се води“, допълва той.

Целия разговор гледайте във видеото.