Носталгията по миналото и изчезващите професии

Бързото развитие на технологиите и промените в състава на населението в развитите икономики водят до драматично намаляване на някои видове професии, дори до пълното им изчезване.

Според скорошно изследване на “Уoлстрийт джърнъл” до 2020 г. от изчезване са застрашени професии като тази на пощенските работници, на шивачите, на обущарите.

У нас също вече някои традиционни професии изчезват или вече са изчезнали напълно – професии, свързани със занаят и ръчен труд.
 
Това е Ризо Симеонов, може би най-известният ковач в София. И един от последните. С чук в ръцете Ризо изкарва парите си от 65 години . Научил е занаята от баща си, той пък от неговия баща. Така три поколения мъже работят повече от 200 години, защото ковачницата му е създадена през далечната 1799 г.

Последните години обаче работа няма. Ако на 10 дни има поръчка, се радва. Всъщност така е с повечето занаяти у нас. Според изследване на социалното министерство до 2020 г. хора като Ризо ще се търсят все по-малко. За сметка на това работа ще има за такива с образование и то в сферата на търговията, туризма и аналитичните професии.

„Сега няма работа, много внос правим. Всичко е менте. Един чук купуват, като удариш 2 пъти и се чупи. А моят чук 40 години не е мръднал”, твърди Ризо.

Разказва, че някога приемал поръчки от министерства, посолства, дори от чужбина.

Краят на ковачницата му обаче е близо. Ризо няма на кого да предаде занаята си – децата и внуците му са избрали друг път.

През 2020 г. внуците на Ризо ще бъдат част от онези 30% от работещите, които според проучването, са висококвалифицирани и не се занимават с ръчен труд. В същото време занаятчиите, като дядо им, ще се свият от около 40% на близо 30 на сто.

Хора като Ризо, които да ви връщат назад във времето, почти не са останали. Трудно ще си лъснете обувките при ваксаджия, ще чуете тракане на машинописна машина или ще си наточите ножовете при точилар.

Гледайте повече във видеото.

Репортер: Мария Милкова