На 26 април Съветският съюз не информира света за ядрената катастрофа

Заради липсата на информация за Чернобил по онова време осъдените у нас са двама души – Григор Стоичков, вицепремиер, и зам.-здравния министър проф. Шиндаров. Професорът не е сред живите вече. Пред екип на "Събуди се” говорят Григор Стоичков, Ангел Александров, който тогава разследва действията на българските власти, радиохимикът от БАН Вера Михайлова и Рин Ямамура.  

 

На 26 април Съветският съюз не информира света за ядрената катастрофа. Шведите засичат бедствието и реагират. До идването на облака над България минават дни. Според записките на следователя Ангел Александров първият повод за тревога у нас е засечен в следобеда на 1 май. Но това още нищо не означава. 

 

"Ето го точният цитат от експертизата – за следващите 50 години ще има 98 случая на генетични увреждания, лечим рак при 695 лица и летален изход за 123-ма”, обяснява Ангел Александров.
 

Това са данни от петорна съдебномедицинска експертиза по делото от 90-та година. Специалистите са посочили, че няма как конкретната им прогноза да се отличи на фона на общата заболеваемост за страната. Факт е обаче общото информационно затъмнение, което е попречило дори на просветените да вземат адекватни мерки за семействата си. 

 

Вера Михайлова е радио химик от БАН. Чула е за радиоактивния облак над Швеция още на 26 април – тогава в село Българене слушала нелегално ВВС. На 4 май вече е в София, на работа. 

 

"Имаше заповед в института - никакво разпространение на никакви данни във връзка с анализи”, разказва Вера Михайлова. 

 

Тогавашният вицепремиер Григор Стоичков отрича за доставки на храна от чужбина. Не е пиел и йод. Смисълът от насищането с йод би бил да не поглъщаме по-голямото зло – йод 131 от радиоактивния букет. От букета биха попили и парцали, напоени с оцет, пред вратите ни. 

 

Въпреки забраната, Вера Михайлова измерила радиацията в детската градина срещу жилището си. За нейна радост нямало стряскащи резултати. Докато обувките на внучката й излъчвали 10 пъти над нормата – дни след газенето в тревата в село Българене. 

 

"Първата официална информация излиза на 24 май и аз го намирам за парадоксално, защото съобщаваме, че отменяме предприетите мерки за радиоактивна защита и всичко е наред”, разказва Ангел Александров.
 

Според него информация преди 24-и е поднасяна така, че да не разберем, че се отнася до нашия бит. Имало е и втори радиационен пик – с месото на животните, които са пасли в облъчените райони. 

 

28 години след най-голямата ядрена катастрофа в света, поуките би следвало да са взети. Рин Ямамура от Япония обаче открива горчиви аналогии. Според нея във века на интернет официалната информация за Фукушима се омаловажава. Никога няма да забрави какви мерки са били препоръчани по  телевизията. Най-големият страх е от неизвестността. Независимо кога застига хората. Единственото средство срещу този страх е информацията. Коректна и навреме, тя може да спаси животи.