Снимка: Стопкадър
В Малко Търново и до днес се усеща духът на миналото – на непокорния български дух, революционните борби и Илинденско-Преображенското въстание. В района на Странджа българските обичаи и традиции се пазят ревностно.
Някога там хиляди жители на града изкарвали прехраната си с абаджийство, терзийство, кожарство, мутафчийство и килимарство. Днес за тези занаяти разказва музеят, поместен в местното народно читалище.
В една малка стая времето сякаш е спряло. Там и до днес се практикува килимарството – по стария начин, с ръчен стан, вълнени нишки и много търпение. Началото на занаята в Малко Търново е поставено през 1927 година. През 1956 г. производството се разраства дотолкова, че в града отваря врати цял килимарски цех. „Горе-долу около 1000 жени е наброявал килимарският цех, където са работели на различни смени. Съответно повече жени, повече материали, произвеждали са повече неща”, разказа директорът на Исторически музей – Малко Търново Мариета Филчева.
Днес традицията продължава само последната килимарка Фанка Иванова и нейна ученичка. Вече 40 години тъкачката се занимава със стария занаят, който е научила още на 18 от опитните килимари в региона.
Всяка година групи ученици идват, за да се потопят в занаята от миналото. Десетки туристи посещават града, за да видят как вълнените прежди се нижат на ръка между конците. „В България са малко работилниците и цеховете, които продължават да работят този занаят, затова има интерес. Дори сега работим и по поръчки, които са от българи, които живеят в чужбина”, каза Филчева.
Десетки килими, изтъкани от ръцете на Фанка, вече красят домове по цял свят и носят частица от България със себе си. Един от тях е и този, върху който майсторката работи в момента. „Преди месец и половина го започнахме. Надявам се до средата на декември да го завърша. Трудно е – жичка по жичка, трябва да се внимава”, сподели Фанка.
Зад всеки килим стоят прецизност, последователност и много труд. По думите на тъкачката първо се подготвя основата, след това се следва предварително начертаната схема, а всеки ред се изплита с внимание към детайла.
Цветовете са разнообразни – от пастелни нюанси до ярки тонове, съчетани в характерни за килимарството шарки. Материалът е 100% вълна. „Тъй като районът на Странджа е богат и на отглеждането на животни, говорим за овцете. Това позволява съответно и вълната от самите животни да се вкара в този занаят, в килимарството, в тъкачеството. Оттам вече идват и естествените материали”, обясни директорът на музея.
Пръстите на Фанка често са ожулени от дългите часове работа, но тя не се оплаква. „Уморяват се ръцете и пръстите ни – работа все пак. Трябва да се работи”,заяви тя.
Тъкачката сподели, че за да носи удоволствие работата, то трябва да я харесваш. По думите ѝ трябва да я вършиш с любов.
Повече гледайте във видеото.
Кореспондент: Елена Танева
Редактор: Ивайла Маринова
