След като Народното събрание излъчи своите 11 представители в новия Висш съдебен съвет с необходимите 160 гласа, а професионалната квота е на финала на своя избор с гласуването на представителя на следователите, пред новия кадрови орган предстоят ключови решения. В предаването „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS съдията от Върховния касационен съд и бивш член на ВСС Калин Калпакчиев коментира как е протекла процедурата в парламента, има ли риск от политическо влияние и какви конституционни промени са необходими.

Според Калпакчиев изборът на парламентарната квота бележи „изцяло нов етап в развитието на съдебната власт“, въпреки че процедурата не е била съвършена. Основната заслуга по думите му е на политическите партии, които са успели да привлекат неправителствени организации и външни наблюдатели, правейки процеса по-открит и качествен. Като недостатък обаче той посочи липсата на аналитичен доклад от Правната комисия след изслушванията, поради което не е станало напълно ясно защо едни кандидати са предпочетени пред други. Все пак крайният резултат показва, че най-проблематичните номинации са отпаднали.

По темата

Като сериозен пробив, за който се говори от десетилетия, бившият член на ВСС открои факта, че за Прокурорската колегия парламентът не е избрал нито един прокурор.

„Идеята е в Прокурорската колегия непрокурорите – тези, които не са били прокурори и няма да бъдат прокурори след мандата – да осъществяват контрол върху главния прокурор, така че той да няма мнозинство, упражнявайки влияние върху прокурорите от професионалната квота, и да се постигне действителна отчетност на прокуратурата“, заяви Калпакчиев.

На въпрос дали вместо отчетност няма риск от „политическо овладяване“, съдията отвърна, че и в момента има множество признаци за неправомерно, но скрито политическо влияние върху прокуратурата. Според него въпросът е да има „политически контрол в демократичния смисъл на тази дума“. Той уточни, че съдебната власт в тесния смисъл е съдът, докато отговорността за наказателната политика принадлежи на изпълнителната и законодателната власт и се осъществява чрез прокуратурата. 

Относно това по какво ще проличи дали в новия ВСС има реална промяна, съдията посочи предстоящите ключови избори – за Инспекторат към ВСС от страна на парламента, както и за председател на Върховния административен съд и нов главен прокурор.

„Първото, което ще трябва да направи новият Висш съдебен съвет, е да обяви процедурата за избор на главен прокурор. Този избор, който е особено ключов и важен за цялата система, а и за обществото, ще е много сигурен тест за това как ще действа ВСС за в бъдеще“, подчерта Калпакчиев.

Попитан дали в съдебните среди се обсъждат имена за поста, след като министърът на правосъдието Николай Найденов публично отрече слуховете по свой адрес, Калпакчиев заяви, че подобни разговори не се водят сред магистратите, тъй като идеите досега обикновено са се зараждали извън съдебната власт. Той обаче добави, че познава немалко прокурори с високи професионални и организационни качества, които могат да бъдат номинирани, стига процедурата да бъде достатъчно открита.

Целия разговор гледайте във видеото.