Шест човешки живота в минута. Толкова според Световната здравна организация са спасявали ваксините в продължение на половин век. През 1980-а светът обявява едрата шарка за изкоренена. От стотици хиляди – случаите на детски паралич намаляват на единици. За много от нас тези болести имат лицата на хора от черно-бели снимки, или са думи, чието значение не познаваме. Има и такива, обаче, които вече срещаме лице в лице. Коклюшът, познат като магарешка кашлица, вече се разпространява безпроблемно в десетки страни и застрашава най-малките. А една от най-заразните болести в историята – морбили, отново отнема животи в сърцето на Европа. Какво събужда забравените зарази? И как се готвим за следващата, чието име още не знаем? В „Темата на NOVA” Виолета Манчева и операторът Мариела Петрова търсят отговорите заедно с водещи специалисти, лекари на първа линия и пациенти.

Тихи врагове, срещу които човечеството е било безсилно в продължение на векове, са погубвали цели поколения и са обезлюдявали населени места. Проф. Ани Кеворкян, ръководител на Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените ситуации в МУ-Пловдив, обяснява, че тези заболявания са променяли и дори по някакъв начин са моделирали човешката история. Според нея се смята, че една от причините за разпада на Римската империя е заболяването и вносът на чума чрез римските войници, които се връщали от поход в Персия. Като друга причина – за неуспеха на похода на Александър Велики към Индия, се сочи заболяване от вариола сред част от неговия контингент.

По темата

Постепенно тези врагове получават имена: чума, едра шарка, холера, дифтерия, детски паралич. А битката срещу инфекциозните заболявания най-накрая минава в ново измерение. В края на 18-и век английският лекар Едуард Дженър прави откритие, което поставя началото на съвременната ваксинация срещу едрата шарка. Ще бъдат необходими близо два века, за да може медицинското откритие да се превърне в глобална победа – едрата шарка е единственото напълно изчезнало инфекциозно заболяване. Проф. Ани Кеворкян определя това като голяма победа, засега единствена.

Повечето причинители на заразни заболявания тръгват и се разпространяват по животинската верига, но в даден момент се адаптират към човешкия организъм. Този процес тече невидимо непрестанно, а днешният свят, оказва се, създава благоприятни възможности за разпространението на стотици зарази. Епидемиологът доц. Христиана Бацелова посочва, че винаги има риск – особено в настоящето, когато има движение на много групи хора от един континент на друг и се изсичат гори. „Това кара животни, обитаващи тези места, да се местят в други региони и да пренасят патогени, вируси и бактерии, които по принцип не биха срещнали домашни животни и човек, ако си живееха в нормалното си местообитание”, казва доц. Бацелова. Тя допълва, че един човек вече може да премине от Африка до Европа вече само в рамките на няколко часа.

Така учените са в очакване на ново предизвикателство след появата на патогени, непознати за човечеството. Доц. Бацелова разяснява, че това е така нареченият „disease X“ или заболяването Х, определено от Световната здравна организация като следващото заболяване, което ще доведе до пандемия. „„Х“ означава, че не знаем кое е и откъде ще дойде; най-вероятно ще е вирус, тъй като вирусите са по-адаптивни и по-бързо прескачат междувидовата бариера от животно към човек. Най-вероятно ще дойде от регион в света с близък контакт между диви животни, домашни и хора – така както COVID-19 започна от Китай, от пазарите за живи животни (домашни и диви), дране на животни, консумация, кръв и телесни течности, които контаминират повърхности и обработващия ги човек”, казва епидемиологът. Според нея, надеждата е, че няма да се достигнат отново мащабите на COVID-19.

Но не винаги е необходим нов, непознат причинител, за да се окажем отново уязвими. Чумата унищожава милиони животи от Античността до 19-и век, а през 16-и век заличава между една трета и половината от европейското население. Днес заразата продължава да съществува в природата, но случаите при хора са общо няколко хиляди за последните 5-6 години – предимно в Африка и Азия, а антибиотиците осигуряват ефективно лечение. Въпреки това в края на септември 2026 година в сибирския град Иркутск инцидент в секретен противочумен институт изостри страховете от ново разпространение на чума. 28-годишна лаборантка умира от тежка дихателна недостатъчност, дни след като е счупила епруветка със смъртоносна белодробна чума по време на работа. Москва представя случая като „неустановена пневмония“, но властите затварят цели болнични отделения и изолират близо двеста контактни лица. Няма данни за други заболели, но въпреки това тревогата от смъртоносна заплаха предизвика международен отзвук.
А оказва се, че колкото по-успешно се ограничава дадено заболяване, толкова повече подценяваме рисковете от него, предупреждават епидемиолозите.

Проф. Ани Кеворкян разказва за голямата епидемия от морбили в България през 2009–2010 г., която по онова време е най-интензивната в Европа. Започнала изведнъж от един вносен случай в Североизточна България, тя засяга контактни на болни, после контактни на контактните, и към края на 2009 г. половината страна – около 14 от 28 области – вече била обхваната. В началото на 2011 г. – сумарно около 25 000 заболели от един вносен случай и 24 починали от морбили. 16 години по-късно морбили отново напомня за себе си, отчитат здравните власти, а рискът от нови мутации винаги стои на дневен ред.

Д-р Кремена Пармакова, началник на отдел „Надзор на заразните болести“ към Министерство на здравеопазването, казва: „Заболяванията не спят и особено при тези, за които има защита чрез ваксинация, трябва непрекъснато да си напомняме, че целта на високия обхват е да държим болестите далеч и никога те да не се сещат за нас, както и ние за тях. Тя посочва, че през настоящата година отново има повишаване на заболеваемостта от морбили – към момента са регистрирани над 600 случая в различни области, като най-засегнати са Враца, Плевен и Ловеч, а през последните седмици расте броят на заболелите в столицата”. Според д-р Пармакова, това показва, че когато обхватът падне под изисквания минимум, заболяванията се връщат.
А нужният обхват с две дози за предотвратяване на епидемии от морбили е поне 95%. Преди четвърт век Румъния е сред държавите с изключително висок имунизационен обхват срещу морбили – 98% с първа доза. Днес той е едва 66 на сто. За същия период Франция и Германия например успяват значително да увеличат дела на ваксинираните. България обаче също отстъпва от постигнатото – обхватът с втора доза през 2025 година достига едва 82%.

„Причините в отделните държави са различни, но като обща тенденция хората губят доверие в науката и медицината и губят правилната посока за информираност заради прекалено многото дезинформация в социалните мрежи. В такива моменти хората се нуждаят от правилна комуникация с лекарите, а те понякога нямат възможността и времето да отделят за всеки родител или пациент, за да обясняват за ваксините и ползата от тях”, категорична е д-р Пармакова.

Поне две трети от родителите всъщност подкрепят задължителни имунизации, казва д-р Деница Даскалова. Като общопрактикуващ лекар и педиатър тя се грижи за стотици пациенти. „Ние спадаме към проваксиналните държави на базата на това, че просто имаме задължителни ваксини. Имайте предвид, че ако тези ваксини станат само препоръчителни, ние ще спаднем към държави, които изключително са антиваксърски. Недоверието обаче към ваксините е най-интересно, е високо в държави, които имат достъп до ваксини”, допълва доц. Христиана Бацелова. Според епидемиолога, „В развиващите се държави, например в Африка или в Южна Азия, там почти няма недоверие към ваксините, защото там тези хора те виждат, те знаят, те помнят какво е. А морбили, какво е епидемия от епидемичен менингит, холера, полиомиелит, те техните деца все още са осакатени от това заболяване, което в Северното полукълбо не съществува”.

В продължение на столетия страхът от заразните заболявания води до нови медицински пробиви и разработки. Днес обаче този страх нерядко е насочен в обратната посока – точно към средствата, създадени, за да ни предпазят. Имунизационният календар у нас започва от първите дни след раждането: новородените получават ваксина срещу хепатит B, а БЦЖ ваксината срещу туберкулоза се поставя още в родилния дом. След това следва серия от комбинирани имунизации през първите месеци, след навършването на една година се прилага ваксината срещу морбили, паротит и рубеола, а до навършване на две години детето се очаква да получи защита срещу над 10 заболявания.

За Диана Йорданова, която отскоро е майка, решението дали едно дете да бъде ваксинирано трябва да принадлежи на неговите родители, а не на държавата. Тя все още не е решила дали иска за детето си ваксината срещу морбили. „Родителите сме тези хора, които до 18-годишна възраст определяме къде ще учи детето ни, какво образование да получи Ние сме подкрепящата среда и взимаме всякакви решения. Ние носим отговорността за тяхното здраве, но в случая държавата буквално ни връзва ръцете, така бих казала аз, защото ако детето няма всички задължителни ваксини, то не може да посещава държавна детска ясла и детска градина съответно”. Майката казва, че много родители пишели във Facebook, че след ваксина забелязват промяна – аутистични черти, по-голяма хиперактивност или хранителни алергии, каквито преди не е имало.

В отговор, проф. Ани Кеворкян подчертава, че хората първо трябва да знаят какво е морбил – че не е просто шарка, а може да доведе до развитие на т.нар. субакутен склерозиращ паненцефалит. „Това е много сериозно състояние, засягащо централната нервна система, което не възниква веднага при острата инфекция, а горе-долу между шест и осем години след преболедуване”, казва експертът по епидемиология. Проф. Кеворкян е категорична, че науката отдавна е оборила митовете за предполагаема връзка между имунизации и аутистични прояви.

Коклюшът е друго заболяване, за което българите бяха забравили през последните години, но то напомни за себе си. През 2024-та година страната ни регистрира своята най-голяма епидемия от коклюш за последните 15 години. Какви са рисковете? Кои други забравени зарази ни заплашват? И дали сме научили уроците си от миналото? Гледайте във видеото!