Христо Калоферов за Лицата на 2014: Това са хора, заредени с надежда

Заедно с вас - нашите зрители, избрахме Лицата на годината - 2014. Това са хората, чиито дела, оставят не само белег, но и вяра, че българинът има сетива да види доброто. Водещият на Новините на Нова Христо Калоферов разказа за NovaNews.bg за срещите си с тях - Лицата, заредени с надежда.

Каква година изпращаме?

За България беше година на бедствия, година на нещастия, година на разочарования. Година, в която хора имаха нужда от помощ, имаха нужда от подадена ръка, имаха нужда от сила, от вяра и от надежда. Годината, в която и без това крехкото доверие в държавата съвсем се разклати. 365 дни на очакване лошото да свърши. Никой не иска такива години, но те идват без да питат.

Как открихме Лицата на годината?
В края на 2014, заедно с директора на Новините на Нова Дарина Сарелска и продуцента на “Събуди се” Елена Гюрова си казахме, че не трябва да запомним годината така. Въпреки бедствията и нещастията или може би именно заради тях, българите се запознаха с хора силни, хора готови на саможертва, хора които събуждат надеждата. Видяхме лицата им в Новините след всяко бедствие, след всяко нещастие. Така се роди идеята да номинираме тези лица на надеждата. Зрителите на Нова гласуваха за тях на сайта ни NovaNews.bg и така Лицата на годината – 2014 започна да изпълнява задачата си. Много съм щастлив, че нашите  зрители гласуваха за всички номинирани в класацията. Тя естествено е далеч от състезателния принцип. Вашите гласове просто ни убедиха за пореден път, че българинът има сетива да види доброто - нещо повече - има нужда от това. Без надеждата усилията от всичките 365 дни биха били напразни.

Какви са историите на Лицата, спечелили най-много гласове?

Историята на Ниа - болест, къдрици и... делфин

Най-много от вашите гласове получи малката Ниа от Костенец. Отидох дотам, за да се срещна с нея и да разкажа що за дете е способно да отреже дългите си къдрици, за да помогне на учителката си от детската градина. В първите минути Ниа беше притеснена, не говореше много, но блясъкът в очите й я издаваше. За няколкото часа, в които разговарях с нея, усетих силата и позитивната енергия, която носи това 10-годишно момиченце. Малко от нас възрастните осъзнават, че са изгубили именно това – жаждата за щастие. Много от нас могат да се поучат от това дете, което е приело негативите на живота, надхитрило е съдбата и е вперило поглед в доброто утре. Няма сила, която да я спре да сбъдне мечтите си. Ниа ще получи награда от държавата за постъпката си. Това чух скоро след като излъчихме портрета й в кампанията. Да, това е начин да покажем колко се гордеем с нея. За мен обаче държавата може да награди Ниа и приятелите й, като ремонтира читалището в Костенец. Тези деца са там почти всяка вечер. Танцуват, смеят се и се учат да помагат на другите. Да им дадем по-добри условия да се развиват. Поне толкова можем да направим.

Тео – учителят, който събуди душите на стотици млади хора

Кампанията ме отведе и при учителя Тео. Вашата вяра в нуждата от образование и шанс за всеки да успее, ме изпратиха там. В техникума в Казанлък текат ремонти, уверих се с очите си. Вие, нашите зрители, го постигнахте и аз съм благодарен, че го правите. Благодарен съм, защото се запознах с учениците на Тео. Тези млади хора заслужават най-доброто. Вместо това имат изоставен техникум с протекъл таван и потънали в прах стари мебели. Без печки, без лампи и без ток и вода, доста често. И там, на това място, се раждат световнопризнати таланти по физика и математика. Запознах се с ученици на Тео, които вече са студенти в престижни университети в Англия и в САЩ. Там ги е изстреляла жаждата им за знание и подадената ръка от един обикновен учител по физика. Тео призна, че и той е можел да се измъкне от изоставения техникум. Отдавна го канят за преподавател по целия свят. Той обаче стои в изоставения техникум, защото иска всяко дете да има шанс да развие таланта си, без значение колко е богато семейството му. Иска ми се да можеше Министерството на образованието да назначи по един Тео във всяко училище.

Да теглиш кредит, за да строиш храмове

Тази история е много специална за мен. Кореспондентът на Новините на Нова от Смолян Анелия Веселинова я разказа първа. Мисията на този човек ме грабна. Но не разбирах защо го прави. Имах притеснения, като пътувах към Чокманово. Как да разкажа историята на Анастас, как да обясня на нас, средностатистическите граждани на България, че един човек тегли кредити, продава имоти и работи като пазач и автобояджия, за да събере пари за реставрация на храмове. Този човек има съпруга и деца и семейството му го обича. Запознах се с тях и вече не се притеснявах. Тази история си имаше логично обяснение – обичта. Заръката на обичания баща, подкрепата на обичаното семейство и вярата, силна вяра. Обещах на Анастас да отида пак в Чокманово, когато освещават църквата, построена от него. Ако му помогнем да продължи каузата си, обещавам на вас зрителите още един репортаж от смолянското село за вярата, за доброто и за обичта.

Самир Сами – човекът, който помага

Той тръгва да помага, без да се замисля много. Разговорът ми с него ми даде да разбера какво е това признателност. Самир всъщност не е Самир. Бил е обикновен български гражданин с обикновено българско име. Един ден се запознал със Самир Сами. Чужденецът помогнал на нашия герой в най-тежкия момент от живота му и така станали приятели. И в един последващ ден, същия като този, който ги запознал, Самир Сами намерил смъртта си в автомобилна катастрофа. Тогава обикновеният български гражданин сменил името си. Нарекъл се Самир Сами, за да запази част от душата на загиналия си приятел жива. С името настъпили и други промени. Днешният Самир следи Новините на Нова и когато има нужда от помощ, тръгва с буса си нататък. Питам се трябва ли да преживеем тежка загуба, за да се събудим? Дали всеки носи по един Самир Сами в сърцето си? Нямам търпение да се запозная с повече такива хора.

Какви са всички тези хора, какво ги обединява?

Лицата на годината – 2014 ме срещна с достойни хора. Хора, които носят надежда и мислят за бъдещето. Ще се радвам, ако разказите ми в картина ви заредят с добро и с оптимизъм в края на една тежка година. Да я запомним с добро.