Отиде си поетът Евтим Евтимов

Големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов почина днес, съобщи БТА. Българската литература загуби изумителен талант - изкусен майстор на интимната лирика.

Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Евтим Евтимов посвети едни от първите си стихове на Отечеството, на България. В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа.

Съавтор е на Тончо Русев в повече от 100 песни.

Евтим Евтимов е роден на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия" и директор на издателство „Народна младеж" (до 1984). Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък". От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт". От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие".

​

Поклонението ще се извърши на 10.06.2016 г., петък, от 11.00 часа във фоайето на Народния театър „Иван Вазов".

ОБИЧ ЗА ОБИЧ 

Аз назаем не съм те прегръщал

и назаем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща,

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх... и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам обич за обич.