Това казва тя в интервю за сп. HELLO!

Промените в живота ти започват отрано. Ако преди години не беше избрала журналистиката пред учителската професия, сега ежедневието ти щеше да бъде друго.

Да, по образование съм учител. Но по онова време беше неприемливо да бъдеш приятел на учениците си. А аз ги приемах точно по-този начин. Спомням си случай, когато преподавах на шестокласници. Бях се привързала към тях и това си личеше по отношението ми. Класната им ръководителка ми направи забележка,  защото „децата трябва да се респектират“. Беше 8 март и си тръгнах с много цветя. Чувствах се много добре. Но преподавателите тогава трябваше да бъдат лоши, строги, а аз не съм такава, защото иначе няма да мога да достигна до хората. Заради това предпочетох журналистиката.

Телевизионен женски род

Разчиташ ли на семейството си?

Възпитавана съм като войник. Баща ми беше военен и с брат ми бяхме възпитавани строго, но справедливо, за да се справим с живота. Със сигурност налаганите ограничения са били за добро. Майка ми, от друга страна, е мой приятел във всяко едно отношение. Тя знае всичко за мен. Всичко мога да й разкажа, защото знам, че ще го приеме. Тя е от по-съвременните родители, които не се месят в живота ти. Но татко беше строг. Като малка не ми даваха да се гримирам или лакирам. Бях на 17, когато исках да ходя по дискотеки, а баща ми ми казваше: „Има време да се направиш на лелка и да си боядисваш косата.“ Съответно си криех гримовете в пощенската кутия. Винаги имах вечерен час.

Богомил Грозев за пътя към телевизията

А с брат ти близки ли сте?

Когато реша, че светът свършва и нещо е непоправимо, брат ми Симеон, който е с година и половина по-голям от мен, може да ме успокои с две думи. Той е абсолютно копие на баща ми. Оказва ми голяма подкрепа и връзката ни е много силна. Откакто татко почина, за мен той е като втори баща. А това беше най-големият шок в живота ми. Той дори не боледуваше, а в един момент стожерът, който крепеше цялото семейство, изчезна. Въпреки че беше строго, за моите разбирания сме израснали в перфектното семейство.

Като малки бяхме точно като котка и куче. Много се карахме. Винаги съм била в класа на отличниците, а Симеон не се стараеше толкова да учи. Тайно отварях раницата му, намирах бележника му и когато видех тройка или четворка, отивах и казвах на майка ми. После той ме хващаше и ми казваше, че няма да мога да бъда отличничка цял живот.

Мислиш ли за собствено семейство?

Да, но се притеснявам каква майка ще бъда. Не знам дали съм способна да бъда толкова спокойна и отдадена. В момента ми се струва невъзможно да съчетая работата си с тази отговорност. Бременността носи ограничения и това ме плаши. Не си представям да съм бременна и да продължавам със скритите камери, защото вече трябва да мисля за още един човек, освен себе си. Още не съм готова да се лиша от телевизията.

Мирослава Иванова: Спасявам се от негативизма, като вляза в дома си

Има ли любов в живота ти?

Имаше несподелена любов. Всъщност не знам дали е несподелено, но не се случи. Бързо преработвам разочарованията в живота си. Мога да се тормозя три дни и след това приключва. За тази конкретна любов ми отне доста време, за да се върна обратно в кожата си.

Чувстваш ли се в хармония със себе си?

Не точно. От една година се уча да живея в хармония със себе си. Всъщност от една година се уча да обичам себе си, защото разбрах, че не го правя, а това е най-важното. По държанието на другите човек разбира дали се уважава достатъчно и дали трябва да вземе мерки. Цялата промяна – външният ми вид, цвета на косата, килограмите, които свалих – всичко това е част от програмата ми „Трябва да се науча да се обичам“. Ако човек не се обича, и другите няма да го обичат. Започнах постепенно да се освобождавам от вредните хора около мен, за да направя място за добрите. 

Цялото интервю четете в сп. HELLO!

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес