Големият въпрос на евроизборите е колко добре ще се представи крайната десница?

Изборите за Европейски парламент никога не са пораждали толкова трепетно очакване, като мнозина предричат, че тазгодишният вот, който започва днес ще отбележи епохален момент за евроскептичното крайнодясно движение.
Залогът на изборите, които продължават до неделя и се произвеждат във всички 28 страни членки на Европейския съюз, никога не е бил толкова голям.
Традиционните европейски политически политически семейства - десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и левоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (ПАСД) - вероятно ще загубят част от влиянието си и ще се изправят срещу най-голямото си предизвикателство досега от страна на групата от популистки, националистически и крайнодесни партии, които са решени да изземат властта от ЕС в полза на собствените си правителства.
Следва преглед на изборите, които започват днес в Холандия и Великобритания:

СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ

Този сблъсък на основни ценности - между идеите за по-обединена и по-разделена Европа - изправи континента пред исторически кръстопът.
Френският президент Еманюел Макрон, привърженик на лагера за по-тясна интеграция, казва, че предизвикателството на евроизборите тази седмица е да "не се отстъпва пред коалиция, целяща разрушение и дезинтеграция", която ще поиска да наруши единството, върху което се гради ЕС през последните шест десетилетия.
Срещу Макрон и традиционните партии в Европа се изправят италианският вътрешен министър Матео Салвини, унгарският премиер Виктор Орбан, лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен и цял куп други популисти, десни и крайнодесни лидери, които обещават да разтърсят из основи европейския политически пейзаж.
Националистически ръководители от 11 държави от ЕС застанаха един до друг в Милано миналия уикенд - демонстрация на единство, немислима през минали години за група, за която някога бе смятано, че заема европейската политическа периферия. На срещата Салвини обяви, че "екстремистите са в Брюксел", дома на институциите на ЕС, заради това, че искат да запазят статуквото.
"Трябва да направим всичко необходимо, за да освободим тази страна, този континент, от незаконната окупация, организирана от Брюксел", каза Салвини.

ЗАЕМКИ ОТ РЕПЕРТОАРА НА ТРЪМП

Европейските крайнодесни и националистически партии се надяват да повторят това, което направи президентът Доналд Тръмп на изборите в САЩ през 2016 г., и онова което постигнаха привържениците на Брекзит на референдума за напускане на ЕС. То е да подкопаят сегашните власти, да стоварят критиките си върху онези, които смятат за изолиран елит, и да предупредят за мигрантите, които се струпват по границите на Европа, готови да откраднат работните места и културата на континента.
Застанала до Салвини, Льо Пен обеща, че крайната десница "ще извърши исторически подвиг", като каза, че тя може да стане втората по големина политическа група в ЕП.
Прогнозите сочат, че това все още е прекалено амбициозна задача. Проучванията, публикувани от ЕП този месец, показват, че десноцентристката ЕНП ще загуби 37 от 217-те си места, а местата на левоцентристкия ПАСД ще намалеят от 186 на 149.
Що се отнася да крайната десница и националистите от групата "Европа на нациите и свободите", прогнозите са те да спечелят 62 места при 37 сега. Подобна статистика може да стане неактуална още в понеделник, ако националните партии започнат да се присъединяват към други паневропейски политически групи в 751-местния ЕП, който заседава едновременно в Брюксел и френския град Страсбург.
Националистическата партия ФИДЕС на Орбан сега е в редиците на ЕНП, но нейното членство е замразено заради антиевропейските й позиции и яростната антимигрантска риторика. Унгарския премиер обаче може преспокойно да се прехвърли след евроизборите към новата радикално дясна група, която вероятно ще бъде създадена от Салвини, Льо Пен и други националистически лидери.

ВОЙНА, ДАНЪЦИ, БЕЗРАБОТИЦА

За много от половиния милиард граждани на ЕС спомените за Втората световна война са избледнели, а ролята му в опазването на мира за период от 75 години, подвиг за който спечели Нобелова награда, е пренебрегвана.
При това Европа бе разтърсена от финансовата криза преди едно десетилетие и се бори с дългогодишна дългова криза, при която страни като Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър минаха през спасителни планове и преживяха рецесии, орязали доходите на милиони граждани.
Високите данъци, стагниращите заплати и пропастта между богати и бедни в Европа все още са болезнен въпрос, изпъкващ сега с ежеседмичните протести на френските "жълти жилетки", настояващи за по-голямо подпомагане на изпадналите в затруднено положение работници. Страните от ЕС също така не успяха да изковат общ подход към имиграцията, създаваща напрежение вътре в блока, а неговото безсилие бързо да възпре мигрантския поток през 2015 г. доведе до нарастване на подкрепата за крайнодесни и националистически партии.
"Имаме криза на Европейския съюз. Това е факт", призна Макрон.
Според експерти той е прав.
"Има много хора, които се страхуват, че нещата вероятно се движат в грешна посока или вече са отишли в грешна посока", каза Янис Емануилидис от мозъчния тръст Център за европейска политика в Брюксел и добави: "Това е смесица от несигурност в множество сфери, която в крайна сметка тласка хората към онези, които предлагат лесни решения".

ПРЕВРЪЩАНЕ ВЪВ ВЛИЯТЕЛНА СИЛА

От първите избори за ЕП през 1979 г. законодателният орган бавно се промени от беззъба организация, в която застаряващи политици получават добре платена работа преди пенсионирането си, към влиятелна сила с реална власт за взимане на решения.
В началото ЕС основно регулираше селското стопанство, но сега води международна търговска политика от името на всичките си членове и дори въвежда валутни правила за 19-те страни, които използват единната валута - еврото.
Самият ЕП влияе върху ежедневието на европейците по хиляди начини: чрез намаляване таксите за роуминг на мобилните телефони, чрез налагане на правила в областта на безопасността и човешкото здраве за индустриални сектори, вариращи от химическа промишленост и енергетиката през автомобилостроенето до хранителна промишленост, чрез подпомагане на земеделието, реформиране на авторското право и опазване на околната среда.
Тази седмица няма да има трансгранични избори, а само национални гласувания в 28 страни. Всяка страна членка има определен брой места в ЕП според броя на населението си. Кипър, Люксембург и Малта получават най-малко места - по шест, а страната членка на ЕС с най-многобройното население, Германия - 96.
Досега евроизборите протичаха вяло. Избирателната активност падна до 42,6 процента през 2014 г., но е доста вероятно това да се промени тази година.

ПО КОЙ ПЪТ ДА СЕ ПОЕМЕ?

Проевропейският лагер казва, че засилването на интеграцията е от основно значение за оцеляването на ЕС в един глобализиращ се свят. Евроскептиците заявяват, че това отнема от националната идентичност, доколкото все повече решения се взимат от европейските институции в Брюксел.
При това дори някои консерватори от мейнстрийма могат да имат евроскептични тежнения. Чешкият политик Ян Забрадил, водещ кандидат на Алианса на европейските консерватори и реформисти, е сред онези, които искат да бъде върнат по-голям контрол в европейските столици.
"(Искаме) ЕС с намален обсег, един съюз, който да е гъвкав, децентрализиран", каза Забрадил и добави: "(ЕС) който уважава националните правителства и сътрудничи с тях, който не воюва с тях, не им заповядва и не ги поучава".
От страна на проевропейския лагер в свят, в който едновременно Китай, САЩ и Русия показват политически и икономически мускули, Макрон призовава избирателите да помислят за силата и единството, които произтичат от 28-те по-малки страни, работещи заедно.
"Ако фрагментирате Европа, няма шанс за по-силна Европа. Съединението прави силата", каза Макрон.

Автор: Раф Кейзърт от Асошиейтед прес

Източник: БТА

В деня на вота бъдете с нас. Харесайте Facebook страницата на Новините на NOVA и следете развитието на изборния ден и получавайте ексклузивна информация за хода на вота.