Тя ще се образува по нова формула

933 лева минимална заплата от началото на следващата година. Това е записано в публикувания проект на Министерския съвет, който от днес подлежи на обществено обсъждане. В мотивите се уточнява, че увеличението е изчислено според новата формула, заложена в Кодекса на труда, че минималната заплата трябва да е в размер на 50 на сто  от средната за страната за изминалите 12 месеца. Тази формула се използва за първи път. 

Над 442 хиляди души получават минимално възнаграждение за труда си. Това сочат статистическите данни към второто тримесечие на годината. В момента минималната заплата е в размер на 780 лева. Очаква се от 1 януари тя да нарасне със 153 лева и така да надхвърли 930. Според КНСБ промяната е крачка напред, но не е достатъчна. Затова синдикалистите ще настояват размерът ѝ да е повече от 50% от средната за страната за последната година.

Кабинетът предлага 933 лв. минимална заплата от догодина

Сметки за ток, вода, храна на фона на разходите за отглеждане на две деца. Всичко това месечно Таня Гаджева трябва да покрива с минималната си заплата от 780 лева. „Това е непоносимо. Аз ходя на още едно място да работя. Сутрин излизам в 6 часа и вечер се прибирам в 18.30. С две деца съм. Как се живее – ток, вода, телефони, ученик, трудно е! Разходите са си страшно големи. Много трудно се издържа”, споделя жената.

За да подпомогне най-уязвимите като Таня, правителството предлага парите да нараснат до 933 лева от началото на следващата година. Изчисленията на синдикалистите обаче показват, че ръстът в доходите трябва да е още по-осезаем.

От КНСБ ще настояват за промяна в определянето на размера на парите, така че увеличението да бъде адекватно. „Текстът на закона трябваше да бъде минимум 50%, а не фиксирано точно 50”, категоричен е Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.

Според работодателите формулирането на минималната заплата не трябва да е фиксирано в една формула, без да има оценка на въздействие и да се взимат предвид други показатели. „Всяко нещо, което се случва по административен начин, води до работодатели, които няма как да плащат, прибягват към намаляване на работното време, преминаване в сив сектор - българинът е изобретателен”, казва заместник-председателят на БСК Мария Минчева. Според бизнеса подходът "на калпак" чрез формула ще затрудни частния сектор.