Мрежата от канали, която контролира изпарението на водата, се развива още преди 10 века

Растенията, животните и хората имат много общо. Всички живи същества се нуждаят от вода, за да оцелеят, но тя не се намира във всички кътчета на планетата. Това е една от причините древните култури да развият умения за напояване. В чилийските Анди хората копаят канали, за да „сеят” и „жънат” вода, както сами се изразяват. Тази древна практика променя пейзажа и забавя оттичането, разпределяйки водата по-равномерно. Целта е влагата в почвата да се съхрани за по-дълго.

Може ли да намерим решения за кризата с водата в опита от древността

Пустинята Атакама е едно от най-сухите места на Земята. Само ледените пустини и в полярните райони са по-сухи. Тя обхваща площ от 100 000 квадратни километра в Чили, Боливия, Аржентина и Перу. Толкова е сухо, че в някои региони не е падала дори капка дъжд от 400 години. Също в пустинята се намират и Бофедалите - влажни зони във високите Анди, които се захранват от дъжд и вода от ледниците.

Тяхната екосистема е важна и помага за благосъстоянието на животните и хората. „Нашите майки и бащи са ни учили, че водата е най-важна. Трябва да може всички да се възползват от нея - животни, хора, птици”, каза Педро Марин.

Как изсичането на горите превръща в ливада един от притоците на река Амазонка

Мрежата от канали, която контролира изпарението на водата и я пренася на големи разстояния, се развива още преди 10 века. Технологията се прилага в Латинска Америка и Испания.

Видеото е част от предаването „Проект Бъдеще“ на „Дойче веле“, което се излъчва всяка събота от 21.30 ч. по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле“ и в ефира на „Събуди се“ по NOVA всеки уикенд.

Редактор: Весела Веселинова