Годишната инфлация в България за януари е 3,7 на сто

Годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3,7 на сто. Това показват данни на НСИ. Месечната, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ) е 2 на сто. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2,4 на сто, показват още данните на НСИ.

Най-голямо е увеличението на цените на жилищата, следвани от хранителните продукти и ресторантите. Намаление е отчетено само в цените на дрехи и обувки.

През януари 2025 г. месечната инфлация, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 1,8 на сто, а годишната инфлация за януари 2025 г. спрямо януари 2024 г. е 3,8 на сто. Средногодишната инфлация за периода февруари 2024 - януари 2025 г. спрямо периода февруари 2023 - януари 2024 г. е 2,6 на сто. ХИПЦ е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС и е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната, който предвижда, че размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели.

Данните за еврозоната показват, че средно инфлацията е 2,5%. Най-малко е увеличението на цените в Ирландия - 1.5%, Финландия - 1.6% и Малта - 1.8%.

През януари 2024 г. у нас месечната инфлация, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), беше 0,5 на сто, годишната - 3,8 на сто, а средногодишната - 8,4 на сто, сочи справка в НСИ. Средногодишната инфлация за периода февруари 2023 - януари 2024 г. спрямо периода февруари 2022 - януари 2023 г., измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) беше 7,8 на сто.

Ден без покупки: Бойкот на хранителните магазини в страната

Натрупана инфлация

Натрупаната инфлация, измерена с ИПЦ, за последните три години (януари 2025 г. спрямо януари 2022 г.) е 25,6 на сто, а за последните пет години (януари 2025 г. спрямо януари 2020 г.) е 36,4 на сто, съобщи днес НСИ. 

Вече двадесети месец годишната инфлация (ИПЦ) в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ. През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7 на сто) - за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто. Пикът на инфлацията в страната беше през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто (ИПЦ).

Средногодишните стойности (ХИПЦ)

Средногодишната инфлация от началото на 2024 г. следваше постоянен темп на намаление, като годината започна със стойности от 7,8 на сто през януари 2024 г., а през декември тя вече беше 2,6 на сто, сочи справка в НСИ.

Увеличение на цените на стоките и услугите

През януари 2025 г. цените на стоките и услугите са се увеличили в следните потребителски групи: Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - с 4,6 на сто; Газът е поскъпнал с 13.2%, електроенергията - с 8.4%, водата води - с 5.9%; Хранителни продукти и безалкохолни напитки - с 2,5 на сто; Най-много поскъпват краставиците - с 22.5%, чушки - с 16.8%, хлябът, който от 1 януари е с 20% ДДС - съответно поскъпва с почти 16%; Съобщения -  с 2,4 на сто; Ресторанти и хотели - с 2,2 на сто; Транспорт - с 1,9 на сто; Алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 1,7 на сто; Развлечения и култура -  с 1,7 на сто; Здравеопазване - с 1,3 на сто; Разнообразни стоки и услуги - с 1,1 на сто; Образование -  с 0,7 на сто; Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - увеличение с 0,6 на сто.

По-ниски са цените на стоките и услугите в групата Облекло и обувки - намаление с 4,3 на сто.

КЗК: Проучваме повишението на цените на храните от първа необходимост

Динамика на инфлацията (ИПЦ)

През декември 2024 г. месечната инфлация, измерена през индекса на потребителските цени, беше е 0,4 на сто, а годишната - 2,2 на сто. Инфлацията от началото на годината (декември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) беше 2,2 на сто, а средногодишната инфлация за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г. беше 2,4 на сто. Средногодишната инфлация, измерена през хармонизиран индекс на потребителските цени за периода януари 2024 - декември 2024 г. спрямо периода януари 2023 - декември 2023 г., беше 2,6 на сто.

През ноември 2024 г. месечната инфлация беше 0,6 на сто, годишната - 2,1 на сто, а средногодишната - 2,6 на сто. През октомври 2024 г. месечната инфлация беше 1,1 на сто, годишната - 1,8 на сто, средногодишната - 2,9 на сто. През септември 2024 г. месечната инфлация беше отрицателна - 1 на сто, годишната - 1,2 на сто, средногодишната - 3,2 на сто, показва справка в НСИ. През август 2024 г. месечната инфлация беше 0,1 на сто, годишната - 2,1 на сто, средногодишната - 3,6 на сто. За юли месечните стойности на инфлацията бяха положителни - 0,8 на сто, годишните бяха 2,4 на сто, а средногодишните - 4,1 на сто. През юни 2024 г. месечната инфлация беше минус 0,2 на сто, годишната - 2,5 на сто, средногодишната - 4,6 на сто, през май съответно - минус 0,2 на сто, 2,3 на сто и 5,1 на сто, а през април минус 0,3 на сто, 2,4 на сто и 5,7 на сто.

През март 2024 г. месечната инфлация беше с положителни стойности - 0,2 на сто, годишната - 3 на сто, средногодишната - 6,5 на сто, през февруари съответно - 0,3 на сто, 3,3 на сто и 7,4 на сто, през януари - 0,5 на сто, 3,8 на сто и 8,4 на сто. През декември 2023 г. месечната инфлация, измерена чрез ИПЦ, беше 0,3 на сто, годишната - 4,7 на сто, а средногодишната - 9,5 на сто, сочи справка в НСИ.

Ден след бойкота на търговските обекти за хранителни стоки, част от магазините в София отчетоха по-ниски обороти.

На този фон очакваме и анализа на Националната агенция за приходи, от който ще стане ясно какъв е ефектът от деня на бойкота.

„Ако ме питате процентно между 10 и 20% имаше известен отлив на нашите клиенти. Може би до края на седмицата ще има един малък отлив на пазаруващи”, обясни собственикът на супермаркети Александър Дончев.

А от по-малкото клиенти в деня на бойкота водят и до по-нисък оборот, който пада с между 10 и 20%"

„Удачен вариант за мен е да се изберат няколко продукта от първа необходимост, които да бъдат с фиксиране надценки – 10 или 15%, но да се знае, че този продукт е достъпен а гражданите”, твъдри Дончев.

Още преди обед в магазина идва Ани. Пазарувала е и вчера.

„Без хляб не може. Не подкрепям бойкота. Магазинът и е магазин и трябва да работи”, каза тя.
Пред витрините днес идва и Никола Божданов, който подкрепя бойкота.

„Ще си взема кренвирши и кисело мляко, защото друго не мога да ям. Ако гледа човек цените, значи не трябва да пазарува”, споделя мъжът.

И докато в деня на бойкота до малките магазини отиват по-малко хора, в големите вериги не отчитат разлика.

„В различните градове на страната и в зависимост от часа е имало разлики, но като цяло компаниите казват, че не регистрират отлив на лоялни клиенти и работният ден е преминал сравнително спокойно”, обясни Доника Ризова, директор „Комуникации на Сдружение „Модерна търговия”.

Окончателният резултат ще стане ясен след анализа от НАП, а от КЗП призоваха веригите да подадат без забавяне информацията, която Комисията изисква във връзка с проверката за високите цени.