Мироопазващите мисии в Украйна могат да бъдат разрешени само след общо решение на ООН, заяви Павлин Русанов

В деня, в който войната в Украйна навлиза в 4-тата си година, на преден план излиза въпросът какви средства за въоръжаване трябва да заделяме, за да сме спокойни, а и може ли и България, и Европа да си позволят рязко вдигане на парите за отбрана.

„Отделянето на 2% от БВП за отбрана е прекалено малко в тази ситуация, но искането на Доналд Тръмп разходите да се вдигнат до 5% е прекалено”.  Това заяви бившият член на Стратегическото командване на НАТО полк. Павлин Русанов в студиото на "Ревизия" по NOVA News. Той коментира средствата, които България, Европейскияt съюз и НАТО заделят за отбрана, както и вариантите те да се увеличат. С встъпването на Доналд Тръмп на поста вече официално се поставя въпросът защо САЩ трябва да харчат най-много за опазването на мира в Украйна.

Според Русанов светът още е далеч от момента, в който може да се каже, че живеем във Втора студена война. "Далече сме от мащабите на противопоставянето, характерно за Студената война. Още повече, че 80-те години - в края на противопоставянето на Варшавския договор и НАТО - светът беше изправен пред възможността за пълно унищожение на човешката цивилизация. Едва ли в момента сме се отправили чак към такива дълбини на човешкото нещастие", коментира експертът.

ЕС ще проведе извънредна среща на върха за Украйна на 6 март

„В тези периоди на жестоко противопоставяне отделяните бюджети за отбрана са много по-големи. България е насочвала между 13 и 14% от БВП за отбрана. Това ни поставя на първо място сред всички страни от Варшавския договор”, каза още той.

Русанов коментира и скандалите от миналата седмица в парламента по повод на това ще изпрати ли България войски в евентуална мироопазваща мисия след края на войната. По думите му това се случва само с решение на ООН.

„Мироопазващи мисии могат да бъдат реализирани само с решение на ООН. Тоест трябва да има консенсус в Съвета за сигурност. След резолюция може да бъде изпълнена подобна мисия в няколко варианта. Може да бъде реализирана от НАТО - при съгласие на воювалите страни, защото може да стане само след мирно споразумение. Може да бъде възложена и на ЕС. Тогава разходите ще бъдат споделени от държавите членки. А е възможно подобна мисия да се поеме от ООН  - тогава тя ще поема всички разходи".

Според Русанов разходите за отбрана не са самоцел. „Те са част от договорка за пакет от способности, които ще са валидни в близките 20 години. Тези пакети за способности са част от стратегически планове на НАТО и всяка държава има своята задача, за да няма дублиране на задължения", обясни той.


На този фон заявките на Тръмп, че ще остави европейската отбрана в ръцете на самите европейци и вероятното частично изтегляне на американските войски от Стария континент, повдигнаха отново въпроса за финансирането за отбрана в Европа и затова способни ли сме да защитим сами демокрацията си.

През 2024 година светът е отделил цели 2,44 трилиона долара за финансиране на военната си индустрия. Разпределени на всеки човек на земята, това означава, че всеки от нас е дал по 306 долара от джоба си. Напълно очаквано страната с най-голям военен бюджет е САЩ - с цели 880 млрд. долара за година. Следват Китай с 309 млрд. долара и Русия със 126 млрд. долара. Поглед към Европейския континент показва колко назад сме ние в тези показатели. Великобритания, която е първа в списъка за континента, отделя едва 69 млрд. долара, Германия 62 млрд. долара, Франция 57 млрд. долара.

Навършват се три години от началото на войната в Украйна

България е някъде по средата с 2,32 млрд. долара за 2024 година или малко над 2% от брутния ни вътрешен продукт. А това съотношение - разходи спрямо БВП е важно, защото именно него се опитва да вдигне Тръмп за своите колеги в Европа.

Що се отнася до Европейския съюз - първенците тук са Полша с 4,1% и Естония с 3,4%, САЩ с 3,4%. Следват Латвия и Гърция. България се нарежда на 13-о място с нейните малко над 2%. Поглед към Европейския съюз показва, че общо сме изхарчили 326 млрд. евро през 2024 година за отбрана или с почти 550 млрд. евро по-малко от САЩ. Добрата новина е, че сме вдигнали разхода с 30%, тоест - инвестираме повече.

Целия разговор гледайте във видеото.