Коментар по темата от Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа”, и Щерю Ножаров, икономически съветник в БСК

След спорове между бизнес и синдикати – ще се увеличи ли минималната работна заплата? Предложението е за ръст от почти 13%, така че да стане 1213 лв. Бизнесът обаче предупреждава, че това ще повиши цените на стоките и услугите, а синдикатите искат нова формула за изчисление.

Близо 600 000 души, работещи на минимума на пълно работно време, ще увеличат дохода си, който към момента е 1077 лв. Обсъждането и споровете между работодатели и синдикати на пръв поглед изглеждаха като формалност заради формулата, по която така или иначе се изчислява минималното възнаграждение. Но! Според бизнеса налице е грешен механизъм за изчисление на увеличението.

Тристранният съвет обсъди повишението на минималната заплата от 2026 г.

„Ако европейската директива беше правилно приложена в България, би се получила цифра около 1080 -1150 лева. Директивата изисква да се използват сравними величини. Кодексът на труда от брутна средна получава основна минимална работна заплата. Основната средна работна заплата е около 1900 лева. Ако вадим от нея да получим 50%, ще се получи друга цифра”, заяви в предаването „Социална мрежа” доц. д-р Щерю Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК. „Брутната средна работна заплата се формира от допълнителните възнаграждения на хора, които работят при вредни условия, полагат извънреден труд, работят на сменен режим, в празнични и почивни дни, работят нощем. Взимат се 50% от възнагражденията на хора, които работят при вредни условия, за да получим основна заплата за хора, които не работят при вредни условия. Затова директивата изисква да няма такива ирационалности. Получава се, минималната работна заплата в момента е 67% от основната средна заплата”, каза Ножаров.

„Работещите бедни се увеличават за десетина години с над 50 на 100. Евростат отчете, че децата в риск от бедност са около 35%. И това число расте. Една трета от домакинствата са под всякаква линия на бедност”, заяви Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа”. „Тоест минимална работна заплата, чисто житейски, не струва нищо”, коментира той.

Синдикати срещу работодатели в спор за минималната работна заплата

„Това, че се сравняват две величини, не означава, че те се сравняват директно. Просто едното служи за база спрямо другото. Това са работни заплати. Работодателите не искат да увеличават основните работни заплати. Това е факт. Те предпочитат да дадат някакво ДМС или нещо друго, защото така икономисват осигуровки. А ако те ти дадат висока основна работна заплата, трябва да плащат осигуровки върху цялата сума. Но ако веднъж на три месеца ти дават някаква сума и тази сума се събере, тя надхвърля максималния осигурителен доход, но осигуровките изчезват полека-полека. Другото нещо, което е важно тук, е, че средната работна заплата се формира включително от доходите за управление и контрол. А там знаем какви числа се получават. Т.е. ние имаме едно рязко нарастване на подоходните неравенства в България последните години ”, заяви Кацарчев.

Повече гледайте във видеото. 

Последвайте ни