Александър Нуцов – за бюджета на държавата и плановете на предприемачите

Остри критики към бюджета за следващата година отправят от Българската предприемаческа асоциация. Оттам виждат рискове за инвестициите и икономиката заради повишаването на пенсионните осигуровки, данък дивидент и максималния осигурителен доход. Какво предлагат от BESKO, за да не пострада бизнес средата у нас, ще разберем от Александър Нуцов, ръководител „Политики и стратегическо планиране“ в Българската предприемаческа асоциация.

Какви са основните рискове според Вас за бизнеса в България, който реално произвежда икономиката, ако параметрите в бюджета останат такива, каквито са?

Мога да дам 10 решения, които биха подобрили бизнес средата и вдигането на данъци и осигуровки не е сред тях. Вероятно хората са се наситили на експертни икономически анализи, които показват защо бюджетът е по-скоро лош. Но аз мога да ви разкажа няколко истории, тъй като през последните дни имахме много разговори с предприемачи. В момента обединяваме около 1000 компании, с които си говорим всеки ден. Вчера, например, си говорих с един български предприемач, с българска фирма с около 100 служители, който каза, че за първи път мисли да напусне България и да се премести в Естония. Защо точно там? Защото данък дивидент там е 0%, защото процесите са дигитализирани и не трябва да се бори постоянно с държавната администрация. И защото има предвидимост в средата в Естония. Не се очакват такива промени. Втората история е втори разговор с голям предприемач в технологичния сегмент. С по-висока добавена стойност и по-високи заплати. Той е изчислил, че целият пакет промени в Бюджет 2026 – с вдигането на максималния осигурителен доход, с вдигането на данък дивидент, със завишаването на осигуровките, ще струват на компанията му 4 милиона. Тежестта върху служителите, които също поемат тежестта на осигуровките ще бъде около 2.5 милиона и за да не страдат те от промените, са необходими още няколко милиона. Което на финала възлиза между 8 и 10 милиона.

И какво ще направи този работодател – ще съкращава служители или просто ще замрази заплатите за дълъг период от време? Или ще ги намали?

Сега ще компенсира тази тежест, но през следващите години, ако тенденцията продължава в тази посока, не е изключено да се съкращават хора или компанията просто да се изнесе на друго, по-добро място за правене на бизнес. Наскоро имах разговор и с голяма международна компания, която планира да инвестира в България. Хората ми казаха: „Това, което ни води в България, на първо място е корпоративният данък, данъка печалба, защото към момента той е 10% - на сравнително ниски нива спрямо Европа, и добрата и предвидима данъчно-осигурителна рамка, която държавата предлага.“ С промените, които се предлагат в момента, вече няма да бъде такава, за съжаление. Което означава, че ние губим шанс да привличаме такива инвеститори в бъдеще.

Много политици ще кажат „Добре, бизнесът ще понесе тази отговорност, но ние го правим за хората.“. Но да вземем, например, един човек, да кажем Иван Петров от малко градче или село в България - какво се случва при него? В населеното място има няколко магазинчета, да кажем железария, бакалия. В момента държавата раздухва разходите и заплатите, вдига се инфлацията, като вдига постоянно минималната заплата. За да могат да компенсират разходите, работодателите покачват цените. И ако Иван Петров влезе в магазина и харчи за месо, хляб и мляко 10 лв, няколко месеца по-късно ще харчи 13 или 14 лв. По този начин той обеднява.

Ние виждаме това и през тази година…

И не е виновно еврото за това покачване на цените, а лошото управление на бюджета. Също така той губи перспективата си да работи и да живее по-добре. Защото, за да стане по-богат е необходимо да има предприемачи, бизнес инвеститори. И то такива, които дават по-високи заплати в неговото градче или в региона. Така че той да избере между работодател 1, 2 и 3. Да кандидатства, да си договори по-добри условия – за него и за семейството му. Но сега това ще бъде по-трудно.

Вие, казвате, че този бюджет не е добър за никого? Дори, на пръв поглед да е добър за държавната администрация, за област „Сигурност“, за служителите в МВР, реално накрая – всички ще платим цената?

Ще я платим със сигурност. Заради инфлацията и заради това, че се влошава бизнес климата. Реално добавената стойност в едно общество идва от производство, от продукти с висока добавена стойност, които изнасяме навън, за да внесем свеж капитал вътре в страната. Вторият начин, по който можем да забогатеем, е като привличаме инвеститори. В момента тази обстановка е влошена. И третият път, когато усвояваме по-добре парите, които идват от Европейския съюз – европейските средства. В момента ние теглим заеми, които децата ни ще плащат. За да плащаме по-високи заплати.

Какви са рисковете от тази задлъжнялост? От милиардите, предвидени за следващата година?

Това, което коментираме и с други организации, с бизнесите и предприемачите и въобще с обществото, е че има риск цялата тази политика да се превърне в една снежна топка, която води към все по-сериозно данъчно облагане. И то върху честните – тези, които са на светло. Тези, които плащат чинно, данъци, осигуровки, пълнят хазната и плащат по-високи заплати. Отново – това са хората, които ще платят цената. Преди 2 години излезе доклад на Европейския парламент, който показа, че сивата икономика в България е около 1/3. Което е огромен мащаб. С тези промени сивата икономика не се адресира, а по-скоро се създават предпоставки тя да расте.

Как Ви прозвучаха думите на Драгомир Стойнев, който каза, че увеличаването на данък дивидент от 5 на 10% щяло да допринесе за изсветляването на икономиката?

Няма как да допринесе за изсветляването на икономиката, тъй като това спира инвеститорите. Данък дивидент, на практика, удря по хората, които инвестират. Акционерите, които инвестират. Няма да бъдат ударени толкова работодателите, колкото инвеститорите, които допринасят за развитието на икономиката.

В такъв случай, Вие какви алтернативи предлагате, за да влязат повече приходи в бюджета?

Няколко са нещата. Първо – една изключително важна реформа, за която се говори от няколко години. Това е реформата за мулти фондовете в пенсионната система, която ще превърне пенсионните фондове в активен играч в икономиката. Така че да се инвестира в смислените, светли компании. Да се отключи един капитал. Което ще допринесе и за пенсионните фондове. Да имат те по-висока възвращаемост. Което ще доведе и до по-високи пенсии за хората. Това е една изключително важна реформа, препоръчана и от ОИСР, която е важно да се случи.

Други мерки, върху които работим, е как стимулираме научно-изследователската и развойната дейност. Как реформираме закона за публично-частните партньорства? Така че да вкараме частен капитал и колаборацията между държавата и частния сектор да се засили. Как даваме на концесии инфраструктурни проекти, които да бъдат управлявани от частния сектор. Вместо да минават през обществени поръчки.

Има много мерки, които могат да бъдат добри, както за разходната, така и за приходната част на бюджета. И това е нещо, което хората и бизнесите очакваме да видим.

Кои сектори от реалната икономика в момента имат реален потенциал да се развиват у нас и това на практика не се случва заради погрешни или липса на всякакви политики?

Въпреки липсата на много адекватни политики, технологичният сектор в момента се развива много добре. Тази екосистема от компании, които произвеждат продукти и услуги и се конкурират на глобалната сцена, всъщност расте. Но тя по-скоро прилича на балон, който се захранва с енергия и капитал вътрешно. Добре е да ѝ се осигури възможно най-добрата рамка за правене на бизнес.

Такива компании предстои да наградите на вашето голямо събитие, което се провежда за втора поредна година – „Зала на славата на българските предприемачи“. По какви критерии са избрали лидерите сред стартъп компаниите, които са номинирани и съответно победителят, която ще бъде излъчен на финала?

Номинациите идват от общността. Бяха номинирани около 100 човека. След това жури ги номинира по определени критерии, докато стигнем до топ 5 и съответно до номер 1. От една страна, стои успехът, който е постигнал човекът на глобално ниво, а от друга – колко от този успех през годините е споделил. Как е помогнал и на други предприемачи да станат успешни? Как е помогнал на цели сектори в икономиката и обществото да се развиват. Това са хора, които често даряват и са свързани с инициативи, свързани с образование, здравеопазване, с деца. Това са хора, които са много добър пример. На 1 ноември отбелязахме един много светъл празник – Денят на народните будители. Самият аз съм израснал в семейство с будител – майка ми е учител, и съдя оттам, че будителите са навсякъде около нас. Нашите учители, лекари, спортисти. Искаме да покажем, че и в предприемачеството имаме световни шампиони. Хора, които не просто постигат успех, а и го връщат обратно. Което, според нас, е много ценно. Защото виждаме как децата се вдъхновяват.

На финала, дайте ни конкретен пример за такава успешна история, без да издаваме твърде много за церемонията, която предстои на 17 ноември?

За щастие, въпреки политически турбуленции в България, през последната година много компании набраха капитал и стъпиха на чужди пазари. И произвеждат все по-интересни продукти. Като започнем с роботи, изкуствен интелект, дронове, сателити. Това са неща, които се произвеждат в България. И малко хора знаят за тях. Но това са лицата, които искаме да покажем.

NOVA е медиен партньор на събитието.