Варна показва как хората в неравностойно положение могат да получат шанс за работа

Последната статистика показва, че Варна е на първо място в страната по брой социални предприятия. Градът се нарежда на първо място с цели 39 социални предприятия. Но как помагат и кои са уязвимите групи, които имат възможност да се възползват от тях?

Пламена е почти сляпа заради сериозен проблем с очите. Надежда намира в пекарна Радост, в която се учи да меси вкусен хляб.

“Обучаваме се да следваме рецепти, което е много важно. Да си имаме навици, да си помагаме”, сподели Пламена Янкова.

Помощта за Пламена и хората като нея идва в сътрудничество между държавата, местната власт и неправителствения сектор.

За първи път: Човек в инвалидна количка летя в космоса (СНИМКА)

“Трябваше да се научат на базови умения за справяне с идване на работното място. Необходими бяха условия, в които да са защитени, защото тези хора имат своите специфични нужди. И това беше като отговор на това - един ден тези хора да могат да си направят хляб”, обясни Нарине Банкова - председател на фондация "Радост за нашите деца".

Но освен да приготвят хляб, целта е младежите да се реализират и да могат сами да си изкарват хляба.

“През периода на съществуване минаха много младежи, които се докоснаха до това как се работи в пекарна. Как можеш да не си безпомощен, а да можеш да направиш с ръцете си нещо”, каза Нарине. 

А статистиката показва, че Варненският регион се нарежда на първо място в страната по брой социални предприятия, като само в града те са 39.

“Зад тези цифри се крият и много човешки съдби. Т.е. осигурена трудова заетост на представители от уязвимите групи”, коментира Калина Кънчева - координатор на Регионалния център за развитие на социалната икономика в Североизточна България.

"Погледни пътя през моите очи": С какви проблеми се сблъскват хората с увреждания в градската среда?

“Най-голямата група наистина са хора с трайни увреждания, но това не изчерпва всички групи. Общо 12 групи разглежда закона за социалната и солидарна икономика. Сред тях са и бежанците, получили статут на закрила в България. Това са и лицата,преминали през лечение от различни видове зависимости, родителите на деца с трайни увреждания по същия начин, бездомни лица”, обясни тя.

А тези групи се реализират все по-успешно на пазара на труда.

“Това, което ние си поставихме за цел е да дадем разнообразие на тези хора. Да имат избор на работа - не само озеленяване и ресторантьорство. Дали сме възможност дори и в кораборемонтни фирми да работят”, каза Калина Кънчева.

А оттук нататък целите са още по- големи - кадрите в неравностойно положение да бъдат забелязани от бизнеса.

“Защото работодателите не знаят, че те са една благодатна почва, само че искат време. Просто един дълъг процес, в който да се напаснем един на друг”, смята Нарине.