Пламен Павлов изтъкна участието на българското опълчение като израз на националното ни единство
„Честит празник на всички българи – у нас и по света. Това е ден, който се отбелязва навсякъде, където има български общности – големи или малки. Ден, в който мисълта за България е водеща“. Това каза историкът проф. Пламен Павлов в ефира на „Здравей, България“.
По думите му 3 март има своето място и в съвременния геополитически контекст. „Геополитиката е водеща и през XIX, и през XXI век. Но не бива да забравяме, че без Априлското въстание тази война нямаше да се състои. То беше детонаторът на Източната криза“, подчерта проф. Павлов.
България празнува 148 години свобода
Той припомни значението на Цариградската посланическа конференция и последвалата Руско-турска освободителна война, като акцентира върху ролята на Българското опълчение. „Най-важно за нас е участието на българското опълчение – израз на националното ни единство“, посочи той. Сред близо 7200 опълченци е имало представители на всички възрасти и обществени слоеве – от Северна България, Македония, Добруджа и Моравско.
Според него приносът на въстаниците и опълченците не е забравен, но не се осмисля достатъчно. „Наближават 150 години от Априлското въстание. Не виждам необходимата подготовка на държавно ниво. Този ден трябва да бъде официализиран като ден на българската революция, която доведе до Освободителната война“, заяви проф. Павлов.
Той подчерта, че боевете при Шипка са символ на Освобождението, макар че решаващи са били и сраженията при Плевен и Елена–Златарица. „Шипка е ключът към освобождението – олицетворение на саможертвата и националното единство“, каза историкът.
Целия разговор гледайте във видеото.
Последвайте ни