Той е синоним на смях. Харесват го дори тези, които не го познават. В Hell’s Kitchen ни показа, че може да се играе и без караници.
Ники Станоев разказва, че след участието си в предаването определено готви за удоволствие. И за да видя реакцията на хората, които ще опитат храната ми.
Красимира Демирева: За мен Hell’s Kitchen беше като спектакъл, понякога лош, понякога добър
„Преди много години, когато баба правеше десертите, много обичах да взимам съдинката, в която е приготвяла крема и да обера каквото е останало по страните му. Тя ме оставяше да го правя. Беше много много благо. Аз готвя добре, но динамиката на живота, който водим, е такъв, че не съм толкова често вкъщи, че да мога да си готвя. Но интересът към кулинарията съм наследил от дядо ми по бащина линия – дядо Станой или т.нар. бай Станой. Това е титла – има майстор, баш майстор има и бай. Тя е най-високата титла. Бай Станой, Бог да го прости, беше виден видински кръчмар. Тоест кулинар и ресторантьор. Имам и лека сръбска жилка. Оттам идва майсторството ми в скарата. Оттам идва грил мастъра. От дядо Станой съм наследил точно това – израснал съм в кръчмите и ресторантите, в най-добрия смисъл на думата. Ходех между масите с една безалкохолна напитка, която по онова време беше изключително трудно да се намери. От големия лукс, ходех по сцената да си говоря глупости. Дядо ми ми е показвал различните вкусове още оттогава и в детското съзнание влизат такива неща. Татко също готви, не че мама не може. Но тя е повече по десертите.“

Променя ли се клишето, че готвенето е женска работа?
Отдавна е променено. Не само заради любопитството на мъжете да готвим. Повечето големи мастършефове и кулинари, работещи в ресторанти със звезди „Мишлен“ са мъже. Но у дома, който готви, трябва да го прави с любов.
Ники Станоев разказва, че когато са му се обадили да се включи в най-горещото кулинарно риалити е толкова изненадан, че е помислил, че са сгрешили телефонния му номер. „Имало е различни фестивали за храни, но съм присъствал на тях като водещ. Предупредих ги, че не съм мега хипер мастъра на готвенето. Любопитно ми е да готвя и да смесвам вкусове, обичам да миксирам като DJ.”
Дуото Рая и Красимира приключи участието си в Кухнята на Ада
„Звездният отбор се състезава веднъж седмично и истината е, че тотално изключваш, че камерите те снимат. Това е страхотен психологически експеримент. Щастлив съм от това, което се случва и предстои да се случи в предаването. Интересно ми е да виждам другите характери. Радвам се, че успявам да се представя такъв, какъвто съм. Така съм устроен, че в живия живот аз не лъжа. Не умея това, нито да слагам маски. Смятам, че е за добро. Но видях хора, които умело слагат и свалят маски. Любопитни са ми като актьор. Заради типажите, персонажите, как се справят в тази ситуация. Как се сработваш с такъв тип хора? Как трябва да си конкуренция с тях? Голяма част са ми приятели и познати, с които се знаем от преди. И с Тото, и с Евгени“, разказва Ники Станоев.

Имаш ли обяснение защо се карате толкова много? Нора в даден момент каза: „Випове ли сме ние, ако се държим по този начин?
Тото зачекна това точно в този епизод, които мина тази седмица. И това е ескалацията на напрежението. Енергията там е много особена. Такъв е форматът. Ясно е, че са ни сложили там, за да врим и кипим в тенджерите на Ада. Точно за да могат да изкарат есенцията. И крайностите на нашия манталитет. Випове или не, ние сме човешки същества. Това е хубавото на такъв тип предавания и на това адско предаване – че те вкарва в дълбокия горещ огън. Ако можеш да оцелееш, оцеляваш. Не е толкова кулинарията, тя е има и за някои е некомфортната зона вътре. Но пък за други е.
Възможно ли е да се играе с маска в предаването през цялото време, особено ако си актьор, трудно ли му е на Ники Станоев да работи с шеф Ангелов и каква е ролята на егото на сцената и в живота, гледайте във видеото.
Всичко за Hell’s Kitchen може да откриете в сайта и официалните профили на предаването във Facebook, Instagram и TikTok. Гледайте подкаста “Кухнята след Ада” в NOVA PLAY, Vbox7 и YouTube.
Редактор: Боряна ДимитроваПоследвайте ни