"Дотам и обратно": Как хората в Ивайловградско съживяват района (ВИДЕО)

Ивайловградско е сред най-слабо населените райони в страната. Селата по южната ни граница са автентични музеи на открито, запазили атмосфера на стари времена. Многовековната драматична история е оставила следи, по които днес се движат изследователите. Ако се разходим по селата около границата, няма как да не ни облее тъга. Безжизнените къщи на стари бубарски фамилии напомнят за основния поминък в региона. Обраслите дворове отдавна не са чували детски смях.

В този изолиран от цивилизацията свят обаче има хора, намерили спокойствието и близостта до природата, които са търсили цял живот. След дълго време в чужбина, Антон Христов например, е превърнал стара бубарска къща в привлекателен дом за туристи.

В царството на дивите орхидеи: Защо Ивайловградско е един от най-интересните региони в Европа (ВИДЕО)

"Вторият етаж го шпакловах с бяла пръст. Трудоемко е много, но това е начинът, по който трябва да се запазят къщите. Те са дишащи. Строени са основно за отглеждане на буби. Ако се направи по модерен начин се губи ефектът. Лятото тук е прохладно, зимата - топло. Затова така са строени къщите - бубите имат нужда от вентилация", разказва Антон.

Кадър: Николай Василковски, NOVA

Къщата на Антон е в Мандрица, популярно като единственото албанско село в България. Легенда разказва за трима братя албанци, снабдявали навремето с храна турските войски. В знак на благодарност получили земя и дали началото на селото. И днес малкото местни хора говорят разновидност на албанския език.

"Мандрица е по-стара от Албания като държава. Нашият език е на основата на албанския. Не се разбираме с албанците. Има общ корен, но не е същият език. Нямаме писменост и всичко се предава от уста на уста", разказва още Антон.

Районът около Бяла река се оказва привлекателен и за чужденци. Известният британски фотограф Джордж Георгиу ни разказва как се е озовал тук.

Архитектите, които се върнаха от чужбина, за да облагородят едно българско село

"Мой приятел, който днес има 3 къщи тук, търсеше да закупи имот в България. Аз му предложих това място. Така той намери къща, седнахме и проверихме в Google Streetview дали е точното село. Той купи къщата. Каза ми, че тази е свободна. И малко след него аз я взех. Архитектурата е уникална за България с тези големи бубарски къщи. Тази типична за района архитектура трябва да бъде запазена и защитена. Както Мандрица, така и другите няколко села. Природата също е непокътната. Малко е диво с това, че хората са малко, но пък на мен точно това ми харесва. Знаете ли, странното е, че в България всички обичат природата, но на никого не му пука за нея", разказва Георгиу.

Кадър: Николай Василковски, NOVA

Ивайловградският регион наистина е като диамант в Източните Родопи. Природните прелести в средиземноморския оазис и самобитните погранични селца са превърнали това отдалечено и почти забравено кътче в истински рай за приключенците.

Повече гледайте във видеото.