Димитър Стоянов: Не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение за Украйна

Възможно е страната ни да преосмисли помощта за Украйна. „На Украйна ѝ трябват повече хора, а не повече въоръжение. Тя има достатъчно много въоръжение от нашия екип. Така че, ние не предвиждаме предоставяне на повече въоръжение на украинската армия”, заяви днес министърът на отбраната Димитър Стоянов. 

Изявлението предизвика и политически реакции.

От ГЕРБ излязоха с позиция:

„Изявлението на министъра на отбраната, че България няма да предоставя повече военна помощ на Украйна, поставя въпроси, които далеч надхвърлят темата за конкретна доставка или конкретен пакет помощ. Става дума за начина, по който функционира българската парламентарна република, за предвидимостта на българската външна политика, за доверието към България като съюзник и за защитата на българския национален интерес”, се казва в позицията.

„През последните години Народното събрание нееднократно е вземало решения за оказване на военна и военно-техническа помощ на Украйна. Тези решения са част от официалната политика на българската държава. Те са приети от върховния представителен орган на българските граждани и са задължителни за всички държавни институции. Конституцията е ясна. Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи. Министър не може с публично изявление да променя или обезсилва решение на парламента. Ако има политическо намерение тази политика да бъде променена, редът е ясен – предложение в Народното събрание, открит дебат и поемане на политическа отговорност”, се казва още в позицията.

„България е парламентарна република. Стратегическият курс на държавата не може да се променя чрез едностранни изявления. Подкрепата за Украйна никога не е била въпрос на емоции или външен натиск. Тя е част от разбирането, че сигурността на Европа и сигурността на България са пряко свързани.

България е черноморска държава. Войната се води в непосредствена близост до нашия регион. Сигурността в Черно море засяга пряко българската икономика, транспортните коридори, енергийните доставки, инвестициите и националната отбрана.

За държава като България международното право не е абстрактен принцип. То е гаранция, че границите не могат да бъдат променяни със сила и сигурността не зависи единствено от мощта на по-силния”, продължава позицията.

„Историята показва, че устойчивият мир не се постига чрез отслабване на нападнатата страна, а чрез създаване на условия агресията да не носи политическа награда. Затова всяко предложение за промяна на досегашната политика следва да бъде подложено на сериозен обществен, политически и стратегически дебат”, казват от ГЕРБ.

„Днес Европа навлиза в нов етап от развитието на своята сигурност. Вземат се решения за общи отбранителни способности, съвместни инвестиции, индустриални проекти, киберсигурност и модернизация на въоръжените сили. Стотици милиарди евро ще бъдат насочени към отбранителната индустрия, високите технологии и производствата, свързани със сигурността. Това не е само въпрос на отбрана. Това е въпрос на икономика, индустрия, работни места, технологии и политическо влияние”, продължава позицията на ГЕРБ.

„България разполага с отбранителна индустрия с традиции и потенциал. През следващите години европейските държави ще инвестират безпрецедентни средства в производство на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, безпилотни технологии, киберсигурност и модернизация на военната инфраструктура. Българските предприятия имат реална възможност да бъдат част от тези вериги за производство и доставки. Това означава нови инвестиции, модернизация на предприятията, висококвалифицирани работни места и по-висока конкурентоспособност на българската индустрия. България има интерес да бъде участник в тези процеси, а не наблюдател. Историята показва, че държавите, които участват във формирането на новите икономически и технологични реалности, печелят влияние, инвестиции и развитие. Останалите плащат цената на решения, взети от други.

ГЕРБ последователно е отстоявал позицията, че всяка помощ за Украйна трябва да бъде съобразена с реалните потребности на Българската армия и да не отслабва отбранителните способности на страната. Но подкрепата за Украйна и модернизацията на българските въоръжени сили не са противоположни цели. Те могат и трябва да вървят заедно.

Националният интерес на България минава през силна българска армия, надеждно членство в НАТО и Европейския съюз, стабилен черноморски регион, участие в европейските отбранителни инвестиции и защита на принципа, че границите в Европа не могат да бъдат променяни със сила.

Решението за военна помощ за Украйна не е решение за Украйна. То е решение за мястото на България в Европа през следващите двадесет години”, завършва позицията.

В позиция, изпратена до медиите, съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев посочи, че спирането на военната помощ за Украйна не е просто външнополитически завой, а стратегическа грешка, която пряко засяга сигурността на България.

„Днес Европа се променя. Войната на Русия срещу Украйна ускори процеси, които преди изглеждаха далечни - обща европейска отбрана, общи поръчки за въоръжение, обща отбранителна индустрия, по-силна координация между държавите. И в този момент България рискува сама да се извади от ядрото на европейските решения“, се казва в позицията.

Военният министър: Ще се стремим да включим българската индустрия във финансирането по механизма SAFE

„Военната помощ за Украйна не е благотворителност. Тя е инвестиция в това Путин да бъде спрян възможно най-далеч от границите на ЕС. Въоръжението, което сме изпратили на Украйна не е дарение. То е заплатено на България от Европейския механизъм за мир, по който вече получихме стотици милиони. Отделно сме продали оръжие и боеприпаси за над € 6.5 млрд., влезли в българската икономика“, коментира Мирчев. 

„Когато една държава от ЕС казва: "Ние повече няма да участваме", тя не става по-миролюбива, а по-малко значима. В Европа вече се оформя разделение не само на богати и бедни, не само на Шенген и извън Шенген, не само на еврозона и извън еврозона. Оформя се ново разделение - между държавите, които носят отговорност за сигурността на континента, и държавите, които се снишават“, посочва той.

„Това е истинската "Европа на две скорости". На първата скорост ще бъдат държавите, които участват в общите отбранителни политики, в новите индустриални проекти, в решенията за въоръжаване, логистика, киберсигурност, защита на граници и Черно море. На втората скорост ще са всички останали“, смята съпредседателят на „Да, България“.

„Опасността за България е огромна. Не защото ще изпратим или няма да изпратим няколко склада със стара съветска техника. А защото с такъв сигнал казваме на партньорите си да не разчитат на нас, когато става дума за най-важния въпрос - сигурността на Европа. А когато не могат да разчитат на теб, не те канят на масата, на която се вземат решенията, не те включват в големите проекти, не ти дават тежест при разпределянето на ресурси, не те питат, когато се чертае бъдещата архитектура на сигурността. Това е огромен риск пред страната за поставянето ни в периферията на ненадеждните в момент, в който Европа се реорганизира и поема отговорност за сигурността си“, се посочва още в позицията.