„Нищо лично“: Древни оброчни кръстове пазят историята на изоставени планински махали

Високо в планината, далеч от съвременната цивилизация, се крият древни каменни оброчни кръстове, пазещи вековните ритуали за здраве и късмет на нашите предци. Срещаме се с Методи Младенов – преподавател, инженер-еколог и посветен изследовател на оброците.

Днес тези места изглеждат като абсолютна пустош, но преди години тук е кипял живот. В местността Чемерник и околните махали е било пълно с хора, овчарници, големи стада животни, коне и обработваеми земи. „Бог е навсякъде. За хората в миналото не е било задължително да влязат в църква, за да се помолят. Използвали са каменните оброчни кръстове като място за молитва”, обяснява Методи.

„Нищо лично“: Археолог от екипа на Георги Китов избра живота на село и съхранява истории от българското Възраждане

Един от впечатляващите оброци в района е посветен на Свети Георги. Според събраната информация, камъкът там е поставен в началото на XX век, след като гръм убива стадото на местен жител. Кръстът е издигнат с молба към светеца и Господ за закрила на стадата и техните стопани. Любопитен детайл е, че това е единственият курбан в областта, на който се носи цяло печено агне, а не традиционната чорба. Методи разказва, че в миналото е имало моменти, когато 21 семейства едновременно са изнасяли своя дар, нареждайки 21 печени агнета около камъка.

Друг емблематичен кръст в района е поставен през 1928 година и е посветен на Свети Панталеймон. На курбана там хората продължават да се събират и днес – наследници на старите родове, туристи и миряни, които искат да присъстват на службата и да опитат прочутата оброчна чорба. Специфичното за местната традиция е, че задължително се готвят две ястия – супа от карантията и чорба от месото на животното.

Сред най-старите и мистични находки е кръстът на Свети Иван Рилски. Формата му е различна и подсказва древния му произход – вероятно от около 1800-та година. Местни жители разказват, че камъкът е бил намерен изваден, прекършен наполовина, след което е бил изправен и възстановен до сегашния си вид.

Цялата тази безценна информация е събирана от Методи Младенов в продължение на пет-шест години. Обикаляйки пеша огромни разстояния и разговаряйки с възрастните хора, той успява да съхрани живата памет и да я издаде в книга през 2020 година, обогатена с ценни архивни фотографии.

За него спасяването на тези традиции е мисия. „Възрастните хора чакаха с нетърпение празника на оброка, само и само да се видят с близки, които не бяха срещали от години. Вярно, в днешно време със социалните мрежи нещата се промениха. Но може би точно във времето на изкуствения интелект търсенето на живия контакт отново ще стане актуално”, разсъждава изследователят.

Повече гледайте във видеото.