35 години от написването на Конституцията: Какви са уроците от създаването на основния ни закон?

България отбелязва 35 години от приемането на Конституцията на Република България - върховния закон, който поставя основите на демократичната държава, утвърждава принципите на правовия ред, разделението на властите и гарантира основните права и свободи на гражданите. По повод годишнината се провежда кръгла маса „35 години модерна Конституция“, която събра депутати от Седмото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и представители на 52-рото Народно събрание.

Председателят на Народното събрание Михаела Доцова благодари на участниците и подчерта, че присъствието им е знак за уважение към Конституцията и показва приемствеността между институциите. „Когато е приемана Конституцията, е дадена основата на това да имаме съвременна демократична българска държава. Текстът на основния закон е резултат от обсъждането на 16 различни проекта, внесени както от парламентарните групи, така и от отделни народни представители", коментира Доцова. Тя призова участниците да разкажат за трудностите, компромисите и идеите, които са оставили своя отпечатък в окончателния текст.

1879 г. - когато България написва своите правила

Модераторът на дискусията Ангелов отбеляза, че разговорът е посветен не само на самата Конституция, но и на процеса по нейното създаване. „Конституцията не е писана в една спокойна среда, а в момент, когато държавата буквално се пренарежда“, каза той, припомняйки, че документът е създаден в условията на преход от планова към пазарна икономика, съпроводен с политически противоречия и силни обществени очаквания.

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Конституцията на Република България - първата нова конституция в държава от бившия социалистически блок след демократичните промени от 1989 г. С нея е отменена Конституцията от 1971 г., а ден по-късно, на 13 юли, основният закон е обнародван в „Държавен вестник“ и влиза в сила. Конституцията утвърждава България като република с парламентарно управление, въвежда институцията на президента и поставя основите на съвременната демократична държава. Документът е резултат от едногодишна работа на Седмото Велико народно събрание, като е подписан от 309 народни представители.