Тайните на Боянската църква - средновековната обител, подготвена за гробница

Образът на нейния благодетел е севастократор Калоян - потомък на дож Енрико Дандоло, който слага край на Византийската империя

Предстои пътуване в българската история до Боянската църква и образа на нейния благодетел - севастократор Калоян. Той е потомък на дож Енрико Дандоло, както са се наричали ръководителите на венецианската република. Венецианският дож финансира четвъртия кръстоносен поход, който слага край на Византийската империя.

През средата на XIII век област Средец е част от втората българска държава. На мястото на малкия параклис от XI век тук се издига изящна църква. Василий и Димитър създават изключителни стенописи, на които увековечават освен сцени от светото Евангелие и благодетеля за изграждането на храма – севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава. Боянската църква „Св. Св. Никола и Пентелеймон” пази и уникалното изображение на един от българските средновековни владетели – цар Константин Тих Асен. Храмът оцелява близо 800 години. По вратата на църквата все още личат следи от башибозушки потери, разказва уредничката Ели Антова. "Това са следи от куршуми от нападения на черкези. Не знаем точно от кой век са, не можем да ги идентифицираме. За тях няма сведения в книгите", казва Антова.

Какви са тайните, които крие Боянската църква?

Пристъпваме в храма. Посетителите днес всъщност първо влизат във възрожденската част от Боянската църква. "Когато влизаме в храма, трябва да се поклоним първо", разказва още Антова.

Константин Тих Асен управлява България в продължение на 20 години от 1257 до 1277 година. За да се утвърди на престола, той сключва брак с дъщерята на никейския император Теодор Ласкарис, Ирина, която е внучка на българския цар Иван Асен Втори. В началото на управлението си, Константин за кратко успява да си върне някои територии завоювани от унгарците, но скоро не само отново ги губи, а отстъпва и Видин. Затова се обръща към руския княз Яков Светослав, който изтласква унгарците, а в замяна е обявен за управител на Видин. Когато 11 годишният император на Никея Йоан Четвърти Дука Ласкарис, който е брат на съпругата на цар Константин Тих е бил ослепен от Михаил Осми Палеолог, войната е неизбежна.

Римска гробница в Хисаря разкрива прехода между езичество и християнство

Михаил Осми прогонва латинците от Константинопол и се провъзгласява за император на възстановената Византия. Константин Тих сключва необичайна коалиция с водача на Златната орда хан Берке срещу ромеите. Една от първите задачи на съюзниците е освобождаването на Из-зад-дин, владетелят на Иконийския султанат. Това е мюсюлманска държава в Мала Азия, създадена след разпада на султаната на селджукските турци. Обединени българи и татари обсаждат град Енос, след което византийците освобождават султана. Впоследствие Константин Тих се съюзява с краля на Сицилия Шарл Първи Анжуйски, който планира да атакува Константинопол, за да възстанови Латинската империя. Гладът в България обаче предизвиква огромно недоволство. Избухва бунт, начело на който застава Ивайло, а в решителната битка цар Константин Тих е убит.

Повече гледайте във видеото.